Ще се видим някой ден!
Аз все още ще съм млада, дива,
а ти от нейните ласки изтощен,
ще спомниш една любов красива...
Ще се разминем някога случайно! ...
Блъскам се в стена от въпроси.
А върху ми падат камари отчаяние.
Мечтите ми, наивни и боси,
се удавят в кладенци от мълчание.
Пробождат ме до кръв страховете ми. ...
Не питам аз, животе мой, какво съм
успял за теб да сторя в куп лета.
Днес станах на четиресет и осем
и някак натежа ми възрастта.
Един Сизиф пред камъка огромен, ...
За домашния дух и Малкия принц
И понеже си зная, че Малкият принц не е плитка лъжа,
а пък чувам през ден, че планета на розата няма,
съм запазил за всеки, на който по нещо дължа,
дълга сламка прозрачна от есенна шепотна слама. ...
Чета Написаното от поети,
но то не влиза вътре в мен...
Макар със рима, ритъм и куплети,
стихът е с думи наторен.
И всичко туй понякога ме дразни - ...
Където се срещат вълните и пясъкът,
морето отронва пенлива въздишка,
там се заражда на перлите блясъкът,
сплел лунни коси във сребърни нишки.
Бризът извайва с крилете си дюните, ...
Аз цял живот със себе си се боря,
баланса търся в своята душа...
Съзнанието сякаш е прозорец,
а разумът - олтар на мъдростта...
Пак търся мъдростта на небесата ...
Волята ми да сломиш само ти единствено можеш,
същността ми и това, което съм, да промениш,
мъжествеността, честта ми и всичкото достойнство в мене
без никакво усилие да унищожиш.
Надеждите, мечтите ми, копнежите ...
Събери мечтите ми и ги остави във шепа прах,
заедно със този прах, останал от блясъка в очите ми.
Нека да изсвири тази тъжна песен… за любов,
нека и да свърши тази дълга есен!
Искам душата ми да спре ...
Помниш ли изгрева над морето?
Помниш ли залеза над равните полета?
Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?
Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.
Желая отново да съм така усмихната и щастлива. ...
Преди да те помисля, че си огън
или да те докосна като храм...
Преди да свърши моята тревога,
че в този свят без теб оставам сам.
Фитил ще свия с трепети и думи, ...
Протестираме... Ясно ми е това.
Но и друго на мен ми е ясно -
непремерените действия и слова
всъщност са заигравки опасни!
И си мисля и това да го кажа: ...
Свещта потрепва като мигли на разплакани очи
и восъкът ù капе като сълзи,
а те горчат, горчат нали?!
Пречиствайки горчат и не замръзват,
а парят... както пари восъкът, когато стичайки се по свещта ...
Аз отказвам да съм ти заложник,
да решаваш ти моята съдба.
Аз не искам като побелял каторжник,
да живея, без да дишам и накрая да умра.
Какво ми даде тези няколко години? ...
A single tear in your eyes
Is dried before the dropping down the ground.
Oh, tell me why your soul is paralyzed
When knifes are cutting it without a sound?
Don’t tell me why it hurts, just cry. ...
Ти казваш - човешките ръце не крият нищо,
художникът е длъжен като издайници да ги рисува.
Поглеждам скришом твоите пръсти -
от биотокове кръвта пулсира.
Човешките ръце не крият нищо.
Ще се надвесят розите над теб.
Лицето ти ще скрият с топла ласка
и ще люлеят във уханни шепи
съня ти – продължително и страстно.
А ти ще се усмихваш, прероден ...