Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Влюбена поезия 🇧🇬

Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...

zelenaradost

Poetry

540 2

Сега вали в душата тиха нежност 🇧🇬

Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...

Patrizzia

Poetry » Love

613 5 6

Предколедно писмо 🇧🇬

Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...

Лютиче

Poetry

753

Докога 🇧🇬

Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение ...

palenka

Poetry

1K 1 10

Оптимизъм 🇧🇬

Победите се бурно празнуват,
загубите са дълбоко осмислени пъзели
за да може вятъра пак да надува,
платната изпрани с шампанско и сълзи.
Така се най-добре поумнява ...

krasio0109

Poetry

516

Към Бога 🇧🇬

Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...

Mobby_Dick

Poetry » Philosophical

987

Цигулката на вятъра 🇧🇬

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Philosophical

1.1K 8 17

* * * 🇧🇬

Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

649 3 5

Не става! 🇧🇬

Недей ми влиза драга, мила,
как те е майката родила.
Не са ми ангелите слаби
като на стогодишни баби.
Аз направо съм бетонен. ...

байГецан

Poetry

1.3K

Детински спомен 🇧🇬

ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...

Валери_Станков

Poetry

639 4 4

Само любовта 🇧🇬

Само любовта
Чувствата изпепелени
скрива ги мъгла.
Всички тайни са разкрити,
заличени от нощта. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

719 2 2

Хубава си! 🇧🇬

Това обичам най-много:
да прекъснеш съня ми, за да те зърна.
Косите ти – неподредени , разпилени по раменете ти леки,
като бели разпокъсани облаци по небесното платно.
Усмивка – на дете, крещяща: "Виж ме, виж ме!". ...

Eiran

Poetry » Love

775 1

Така ми липсва истинската зима 🇧🇬

Къде е зимата от младостта
със преспите, като вълните морски,
със цъфналите по прозорците цветя,
със белотата на пейзажи горски?...
И танца на снежинките го няма, ...

mislitel

Poetry » Landscape

596 6

Коледно ухание на курабийки 🇧🇬

Коледа ухае на канела,
на мед и портокалови кори,
които баба ми омеси вчера
в бисквитки с вкус на детство и мечти.
Остави ги в тавата да изстинат, ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

1K 3 16

Жената на Лот 🇧🇬

Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...

satine

Poetry » Other

782

Защо мълча 🇧🇬

Не мълча защото ме боли,
и вътре в мене болката дълбае!
Сърцето плаче ала без сълзи!
Какво е във душата тя си знае!
Не мълча защото ми тежи ...

gogata622

Poetry

706 1

Малеби 🇧🇬

Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...

aap

Poetry

591 2 6

Beomgyu (범규) 🇧🇬

Пристъпваш във съня ми, блед
обвит във рехава мъгла.
Във погледа ти плува мед,
клепачите тежат от сладостта...
В очите имаш блясък див, ...

checheguevara

Poetry » Love

597

Синьото момиче 🇧🇬

Синьото момиче протяга ръце и хваща света в шепи.
Големи, светещи очите ѝ – реки да станат,
и пъргави нозете ѝ – по огън жарко парят.
На алените устни бряг са им дърветата,
а самодивските бедра са път към планините и моретата. ...

LiYaa

Poetry » Love

753 1

Шопарът 🇧🇬

Шестима вече ги подкара,
още малко и ще ги набара!
А народът, овцата, си спи,
докога тоя цирк ще търпи!
Перчи се прасето ни тлъсто от екрана, ...

hcs

Poetry » Humorous, Civic

918

Пътуване към кръста 🇧🇬

Животът – куче, кучето – живот!
За него къс месо не ни достига.
И хоризонтът заприличва ни на брод,
а не на кратер над вулкани мигащ.
Но майката останала сама, ...

vega666

Poetry

643 7 7

Островръхчо и Заобленчо - 3 🇧🇬

А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

756 4 9

Самата тя 🇧🇬

на рози любовта
ухае - роза че
самата тя е

rhymefan

Poetry

575 1

За лошите хора 🇧🇬

Сред сенки тъмни, без душа,
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...

ObichamKamfor

Poetry » Philosophical, Other

721

Политическа мъгла 🇧🇬

Не съм гневна,
когато крадете.
Това е човешко.
Но поне нещо
смислено оставете. ...

Селева

Poetry » Civic

1.2K 4 8

Просветление 🇧🇬

Хората не прощават,
искат осъден,
линчуват тълпите
и няма пожален,
всеки е сякаш пропъден, ...

Селева

Poetry » Civic

948 1

Изповед 🇧🇬

Порокът е нашата изповед,
порокът е жалба, в която
търсим онази сила,
която ни прави близки
и ни събира - ...

Селева

Poetry » Civic

970 1

Къса предколедна приказка 🇧🇬

КЪСА ПРЕДКОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Беше пътят за връщане кратък
и от първият скреж засиял.
Но къде ли ме води нататък –
щом премина през оня превал? ...

yotovava

Poetry

618 4 6

Вулканично присъствие 🇧🇬

Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...

Ревов

Poetry

643

Молитва за бялото облаче 🇧🇬

МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...

Валери_Станков

Poetry

493 3 2

Тръгвал ли си 🇧🇬

Тръгвал ли си сам в нощта,
когато от страх кожата настръхва?
Загърбвал ли си себе си,
за да бъде друг щастлив?
Борил ли си чужди страхове, ...

JulianaNikiforova

Poetry » Love

841 1 1

Минало 🇧🇬

Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас. ...

Eiran

Poetry » Love, Other

692

Присъда 🇧🇬

И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...

BoBoteva

Poetry » Love

754 2 2

Снопче Светлина 🇧🇬

СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...

Валери_Станков

Poetry

473 4 4

В облаците от цигарен дим 🇧🇬

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...

mislitel

Poetry » Philosophical, Other

622 5

Коледа 🇧🇬

След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...

ДетелинаСтефанова

Poetry

999 2 2

Не си струва 🇧🇬

Светът, какъв то е,
Да се приеме трябва.
Своя свят да изгради
Човек е нужно.
Към предметите ...

Лесничея

Poetry » Free verse

696

Тефтерът 🇧🇬

Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...

fyon

Poetry

810 3 13

Вярвам в ръцете си 🇧🇬

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...

valiordanov

Poetry

718 1

На Коледа се случват... 🇧🇬

Казват, че на Коледа се случват чудеса…
Силно се надявам на това и аз!
Че ще се отворят тези сини небеса…
и от тях ще се посипе благодат тогаз!…
Нали всеки сътворил желаната молитва, ...

Иржи

Poetry » Other

922 3 17

Poetry by contemporary authors

Влюбена поезия 🇧🇬

Сега вали в душата тиха нежност 🇧🇬

Предколедно писмо 🇧🇬

Докога 🇧🇬

Оптимизъм 🇧🇬

Към Бога 🇧🇬

Цигулката на вятъра 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Не става! 🇧🇬

Детински спомен 🇧🇬

Само любовта 🇧🇬

Хубава си! 🇧🇬

Така ми липсва истинската зима 🇧🇬

Коледно ухание на курабийки 🇧🇬

Жената на Лот 🇧🇬

Защо мълча 🇧🇬

Малеби 🇧🇬

Beomgyu (범규) 🇧🇬

Синьото момиче 🇧🇬

Шопарът 🇧🇬

Пътуване към кръста 🇧🇬

Островръхчо и Заобленчо - 3 🇧🇬

Самата тя 🇧🇬

За лошите хора 🇧🇬

Политическа мъгла 🇧🇬

Просветление 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Къса предколедна приказка 🇧🇬

Вулканично присъствие 🇧🇬

Молитва за бялото облаче 🇧🇬

Тръгвал ли си 🇧🇬

Минало 🇧🇬

Присъда 🇧🇬

Снопче Светлина 🇧🇬

В облаците от цигарен дим 🇧🇬

Коледа 🇧🇬

Не си струва 🇧🇬

Тефтерът 🇧🇬

Вярвам в ръцете си 🇧🇬

На Коледа се случват... 🇧🇬

Queue