Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Дали е така 🇧🇬

Красотата не може да бъде скрита, за разлика от истината.
Меир Шалев
Красотата вижда ли се с просто око?
Или пък истината се вижда така?
И дали външната изящност от време оно ...

ЛюдмилаДанова

Poetry

892

Преди и подир няколко без пет 🇧🇬

Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...

Довереница

Poetry » Philosophical

854 9

Mолитва за недочули 🇧🇬

В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

656 2 6

Очите на дъжда са пълни с лято 🇧🇬

Лятото не бърза да си ходи,
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка ...

КрасимираЧакърова

Poetry

975 12 25

Исторически Парк – истина или лъжа? 🇧🇬

Истината, казват, боли.
Така е, мили приятели.
Понякога даже сърби
и влизаме често в борби.
Намират се и предатели, ...

КухПън

Poetry » Philosophical, Civic, Free verse

1.5K 48

Красиви, ненавременни и вечни 🇧🇬

КРАСИВИ, НЕНАВРЕМЕННИ И ВЕЧНИ
... щом слънчицето меко напече
и котката качи се на корниза,
едно момиче и едно момче
покрай морето тихичко излизат, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

596 2 2

Рулетка 🇧🇬

РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

645 4 7

Едно забравено момче 🇧🇬

ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза. ...

Валери_Станков

Poetry

447 4 3

Не съжалявай 🇧🇬

Когато си отиде любовта,
не съжалявай.
Така е било писано.
Пресеква песента
и после всичко бързо опустява. ...

vega666

Poetry

706 12 6

В силата си станах слаба.. 🇧🇬

Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...

Patrizzia

Poetry » Love

548 2

Блясък 🇧🇬

Събуждам се, пленен от чувства...
Откраднати от еротичен филм...
потен в страх обхванат,
грях ли е, че те сънувах!?
Видях те, беше с черна блуза... ...

aap

Poetry

551 1 2

Некролог 🇧🇬

Две числа и тире между тях –
няма снимка, само име и няколко стиха
и твоя некролог сред другите скриха,
но аз точно на това място се спрях.
Извини ме, аз не зная кой си бил, ...

Водна_лилия

Poetry

1.1K 3 2

Няколко кадъра лято 🇧🇬

Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...

АлисЛарк

Poetry » Landscape

1.1K 3 6

Диагноза Поет 🇧🇬

ДИАГНОЗА ПОЕТ
Понеже изведнъж прописах проза,
тъй грохнах аз от тоя страшен труд,
че във приют за луди с диагноза! –
ме вписаха в графата „Много луд”. ...

Валери_Станков

Poetry

514 4 5

Истина за истината 🇧🇬

Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.
…
На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...

Ромашка

Poetry » Philosophical, Civic

1.8K 9 24

Човечност 🇧🇬

(На Александър)
Мое малко момче, мое чудо голямо,
мое мъничко чувство за вечност,
моето щастие да бъда твоята майка,
моята сбъдната голяма човечност. ...

Ledena_Kukla

Poetry » Other

718 1 2

Цялата земя те познава 🇧🇬

Звездите и луната вече те познават,
заедно с млечния път пазят
тайната ми за теб.
Слънцето знае, че не го харесам,
защото всяка сутрин те отнема от мен. ...

kristalchetoo

Poetry

503 1

Моята молитва за България 🇧🇬

Боже, върни в нас светлината,
децата ни от пороците пази!
Премахни култа към парата,
пречисти ни от злоба и омраза!
Нека всеки днес свободно да диша тука, ...

hcs

Poetry » Other

646 4

Застреляй ме от упор 🇧🇬

Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...

Ревов

Poetry

525 1 1

По естество 🇧🇬

по
естество - човек
обичащо е същество

rhymefan

Poetry

541 1

На път към Статуята на Свободата 🇧🇬

Отдавна си свободна за плаване.
И всеки мъж за теб е емигрант!
В прегръдката ти съм удавник,
когото ти примаваше без свян....
Отново животът е във фарватер!* ...

Ranrozar

Poetry

651 2 14

Моят лист 🇧🇬

Когато спрях да трупам думи в мене,
разбрах – за себе си съм непозната.
Зад казаното, тишината стене,
а точките разкъсват свободата.
От моя лист изчезват редовете, ...

Dendu89

Poetry

970 7 14

Единствен 🇧🇬

Е Д И Н С Т В Е Н
Истинската поезия е занаят превърнат в Изкуство,
Изкуството е Дъх Неповторим, Отминаващ...,
за кратък миг само потопен в Емоцията и Чувството,
същината на Вечността можеш,да хванеш. ...

krasio0109

Poetry » Other

569

Всяко зло за добро 🇧🇬

След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем ...

Yuri

Poetry » Humorous

819 7 14

Песен за моя баща 🇧🇬

ПЕСЕН ЗА МОЯ БАЩА
Ще бъда много смешен папардак –
ще спя, навярно, с вълнена пижама,
с която тати в падащия мрак
си лягаше да спи – след чая с мама. ...

Валери_Станков

Poetry

564 2 2

Чувствата да скрия не умея 🇧🇬

Седя си, чувствам самотата,
в прозореца оглежда се нощта,
щурците пеят в тишината,
разказват ми за любовта.
Красива песен с припев нежен, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

587

Когато звездите сънуват любов... 🇧🇬

- Ще спиш ли?
Не отговори,
а нощта въздъхна и стана много, много тихо:
- Време ми е – напомни ѝ отново.
- Не, не ми се спи, още ми е рано... ...

ГФСтоилов

Poetry

906 1

Дъбът... 🇧🇬

Живея от години в моя град
и до нас, съвсем тъй до тротоара,
живее и дъб, към век навярно –
устремен в небесата, необхватен…
Дърво свещено – в родния ми край, ...

dorageorg

Poetry

603 1 3

Пламенно сърце 🇧🇬

Чуждоземен ятаган да разсича бащина земя - Не давам!
Окови да ми тежат, страх да ме снишава не е благородство,
нито пък е мъдрост - За мен не е решението!
С пламенно сърце се вдигам и веригите скършвам -
посичам със стремление госта неканен за възмездието наше! ...

Светли02

Poetry

762

Апокалипсис по български 🇧🇬

В България останаха гори,
колкото една човешка длан.
И мен отдавна ме е срам,
да гледам как орките на Саурон,
я подлагат на сеч и огън. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

871 3 7

Примирява се 🇧🇬

с фашизма който
примирява се - света̀
към ад отправя -
а и безвъзвратно - жив
се в него закопава

rhymefan

Poetry

674 7

Шоколад 🇧🇬

Лош ли съм... че държа на истината!?
Враг на подлезурковци, измамници...
че в Света на лъжепророци...
Получавате измамни усмивки.
Камбани бият, майки реват... ...

aap

Poetry

603 2 2

Младост 🇧🇬

Осемнайсет юлски лета преминаха
вътре в мен борба се запревива.
Сърцето свива се проклето
не иска повече на светло.
Разумът се възкачи с кафявите юзди ...

Ambrozinya

Poetry » Philosophical

578

Среща 🇧🇬

На площада случи се в миг,
нашите стъпки се сляха.
Така призова ме със стих,
и очите ни песен запяха.
Аз в песента се заслушах, ...

Kalia1117

Poetry » Love

841

Сърдечна недостатъчност 🇧🇬

Сърцето му бе здраво.
Почти неупотребявано.

Lilia_Anna

Poetry

687 3 1

Разделителна линия 🇧🇬

Понякога и любовта загива,
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва. ...

Konstance

Poetry » Love

933 1 4

Hедогарящ стих 🇧🇬

От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...

Patrizzia

Poetry » Love

580 3 7

Старата лодка 🇧🇬

Вятърът разнася аромат на зряло жито,
сено и непребродени гори и пътища,
вълните морски са примрели в мараня,
поглъща всяка стъпка пясъкът в очакване
да го погали и целува пред залеза прибоят. ...

palenka

Poetry

729 2 7

Равносметка 🇧🇬

Защо предричах цяла вечер
какъв ще бъде пак деня
дали светът ще е обречен
на суета и студина.
Аз свикнах с туй, което имам ...

Писалка_от_миналото

Poetry » Author's song

606 1

Танцуващата красота е свята 🇧🇬

Завръща се фантазията синя
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина ...

agferdousi65

Poetry » Strict forms

791 7 3

Poetry by contemporary authors

Дали е така 🇧🇬

Преди и подир няколко без пет 🇧🇬

Mолитва за недочули 🇧🇬

Очите на дъжда са пълни с лято 🇧🇬

Исторически Парк – истина или лъжа? 🇧🇬

Красиви, ненавременни и вечни 🇧🇬

Рулетка 🇧🇬

Едно забравено момче 🇧🇬

Не съжалявай 🇧🇬

В силата си станах слаба.. 🇧🇬

Блясък 🇧🇬

Некролог 🇧🇬

Няколко кадъра лято 🇧🇬

Диагноза Поет 🇧🇬

Истина за истината 🇧🇬

Човечност 🇧🇬

Цялата земя те познава 🇧🇬

Моята молитва за България 🇧🇬

Застреляй ме от упор 🇧🇬

По естество 🇧🇬

На път към Статуята на Свободата 🇧🇬

Моят лист 🇧🇬

Единствен 🇧🇬

Всяко зло за добро 🇧🇬

Песен за моя баща 🇧🇬

Чувствата да скрия не умея 🇧🇬

Когато звездите сънуват любов... 🇧🇬

Дъбът... 🇧🇬

Пламенно сърце 🇧🇬

Апокалипсис по български 🇧🇬

Примирява се 🇧🇬

Шоколад 🇧🇬

Младост 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Сърдечна недостатъчност 🇧🇬

Разделителна линия 🇧🇬

Hедогарящ стих 🇧🇬

Старата лодка 🇧🇬

Равносметка 🇧🇬

Танцуващата красота е свята 🇧🇬

Queue