Габриела Николова в "Стани богат":Белчо и Сивушка са зайци!
🇧🇬
Образованието ни "гении" днес бълва,
на политиците явно така им отърва!
Системата ни малко развива децата,
свежда ги тя до нивото на овцата,
защото на лидерите роби са нужни, ...
Този свят крещи, но не чува,
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?
Виждам хора, погълнати от лъжи, ...
РИСУНКА С АКВАРЕЛ
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...
На тази моя душа все й е тясно
това тяло, този град, тая планета.
Все търси, скита, препуска бясно,
не иска граници, нито въжета.
На тази моя душа все не й стига, ...
ДЯВОЛСКОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...
Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...
Вървя си с шлелифера из парка
и чудя се защо жените бягат...
Пуша си поредната цигарка
и панталони неудобни не ме стягат...
Представям си, че ставам птица ...
Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...
Морето се вълнува в твоите очи,
потъвам надълбоко, виждаш ме нали?
Потъвам надълбоко чак до твоите гърди,
където малко слънце грее,
тихо радва се, копнее... ...
/поетът Дойчин Дойнов продава любовната си лирика за да въоръжава.... Има ли значение кого?.../
Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни. ...
Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат. ...
БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани, ...
Като слънце в дъжда, ти си моята светлина,
в сърцето ми гори, нежна и прелестна.
Когато гледам те, виждам звездите в нощта,
всеки твой поглед е мълния, която ми дава сила.
Ти си любов, която не спира да расте, ...
Витоша планина
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...
ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...
Аз съм една от онези лудите,
дето живее в своя си приказка.
Такава, съвсем различна от другите,
красива не, просто истинска.
Аз съм вятърна, неукротима, ...
Няма да се върна,
бялото поле и зелените поля чужди,
сянка без контур, играеща от вятъра ми нужна,
избягала за щастието ни пламък
хибрид блуждаещ спасен от бриз за да не угасне, ...
Искам да боядисам света в синьо,
защото ти обичаш този цвят...
Искам навсякъде,
където погледна да е твоят цвят и
искам да нарисувам върху теб ...
DON’T WORRY, BE HAPPY
... ти ми написа мъничко писмо,
започваше с don't worry и be happy,
и сякаш че снегът на Адамо
се разтопи във топлите ми шепи, ...