Poetry by contemporary authors
Алъш-вериш по български 🇧🇬
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
Loss is win
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...
Червило върху бялата ми риза 🇧🇬
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
Каква купа сено? 🇧🇬
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
Житейска история 🇧🇬
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
Дъждовен празник 🇧🇬
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...
Природа 🇧🇬
Пространството отвън природа е.
Гледат, нашите очи което. Ушите
Чуват що. Краката да ходят обичат. Ръцете
Да докосват. Разходките с природата ...
Ветрилото на Окам 🇧🇬
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...
Фалшивата царица 5 🇧🇬
Аборигенският див солипсизъм
не позволява,съществуването на нищо извън нашия поглед,
убива на Сакралните Истини Смисъла,
недокоснат на мисълта от страстния полет. ...
По правило понякога летя 🇧🇬
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
Дванайсет е и просто няма как 🇧🇬
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
Вълци в кучешка кожа 🇧🇬
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
Безпътните най-смели са 🇧🇬
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
Да хвана ли гората 🇧🇬
на тема кой е плагиатствал – крал.
Какъв скандал гарниран за разкош
в спор кой по, по-най е, кой пък лош.
А битката за грамоти е за залози ...
Избродих вече своя трънен път 🇧🇬
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...
Бисквити в зимната нощ 🇧🇬
... ти дойде със кутийка бисквити и остана при мен цяла нощ,
със едно одеялце завити в малък столичен хостел – „Разкош”,
ах! - в района на Сточната гара изведнъж зауха на липи! –
бодигардът дори ни се скара, че не може от нас да заспи, ...
Мама 🇧🇬
Какви дни видях
Мамо , мамо
Какви болки съм претърпял
Мамо , мамо ...
Да можех 🇧🇬
Да можех да те събера,
тъй както шепа речен пясък,
тъй както птичите пера
на жерав, отлетял със крясък, ...
Между бракувани спомени 🇧🇬
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
* * * 🇧🇬
И мълча от безсилие.
Накъде отиваме , Господи ?
Светът отново е луд.
Идрънка оръжие. ...
Завинаги си млада обич в мен 🇧🇬
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...