Poetry by contemporary authors
Корените на небето 🇧🇬
светът крещеше в дисонансен транс.
Един синигер изгладувал зимата
към утрото отправи реверанс.
Из клоните запя на старата черница, ...
За Виктория 🇧🇬
и небесно-сините ти очи ме пазят от студ и тъга.
Твоята изкусно изваяна красота е като никоя друга.
Макар и да си далеч от мен, знай, че винаги ще ме вълнуваш.
Ще съм в еуфория, когато името ми споменеш. ...
Това е моят истински Живот 🇧🇬
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...
Сериал 🇧🇬
не изключвай будилника четири пъти през пет.
Направи си кафето с лъжичка по-малко апатия.
И обуй си пантофите с десния първо напред.
Забърши огледалото — там се усмихва деня ти. ...
Трето око 🇧🇬
Звънна прозорецът – блясък, лъчи…
В слепия ъгъл на двора преметен
слънчево зайче рисува очи.
https://www.youtube.com/watch?v=99GdtQ4iPZk ...
Only a moment away
Is the time going to be broken or the device you see the time on?
How will we know?
Who are we to know these things?
If we had the answer to everything there would be no point for us to exist. ...
"Еволюция" 🇧🇬
Всичко и всички следваме Мисълта...
Енергията и Тя прави същото,
Мъдростта я преследва и Глупостта
и чак след това при себе си се завръщат. ...
Сънувах те 🇧🇬
Сънувах те снощи отново
с пуловер във цвят светлосин,
загубих си чудното слово,
видът ти ми беше любим. ...
Аз, късметлията 🇧🇬
и обземат ме низки страсти.
Първо, че само силните имат късмет,
и второ – нямало пълно щастие.
В коя точно част се намирам, ...
Сол в гърлото 🇧🇬
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...
Мълчание 🇧🇬
вдигна ли поглед напред,
спомени черни и тежки
витаят вечно навред.
Из тъмни студени улици ...
Някога, както сега 🇧🇬
Някога, някога, толкова някога –
точно както сега,
хора живяли, любили, мразили –
спомен са само сега. ...
Просяк на бъдеще 🇧🇬
На нея
Дали обичаш космоса
и синевата,
и тези омагьосали ме ...
Сред хората 🇧🇬
аз бродя твърдо в нощ и ден.
И времето така отмина...
На чувствата предсмъртен тлен
затопля още в мрачината ...
В черупката на мида 🇧🇬
и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.
Обичах и сърдечно, и привидно, ...
Hа птица волна сянка, ако хванете 🇧🇬
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...
Синът на Стиховея 🇧🇬
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...
В стъпките ми никнат… виолетки 🇧🇬
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...
Участ 🇧🇬
… ако нявга изчезна,
запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,
беше слънчево малко петно, ...
Прераждания 🇧🇬
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник, ...
Не заспивай 🇧🇬
да си мисля за теб във нощта
и звездите на теб да наричам,
и да търся любов, красота!
Не заспивай, защото съм твоя ...
Празнувам 🇧🇬
да запечатват и изтриват,
да бъдат бродове и друмища,
да ни разкъсват и зашиват.
Празнувам силата на словото ...