Poetry by contemporary authors
Забравѝ ме в неделя, любима! 🇧🇬
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане, ...
Прости ми, учителко 🇧🇬
в забравен свят ти го направи безвъзмезден
Прости ни наша карма от суета
човешко в нас създаде
и кратките слова ще бъдат истински ...
Копнеж 🇧🇬
в чакмака на въпросите
търсиш истина
но искрите
са злосторници ...
И И 2 🇧🇬
Аз не съм виждал чудо такова-
мъж да поднася цвете на дама
със задник курдисан на стола,
не съзнаващ трагедията на на мимолетната драма. ...
Приказка една (Стихотворение) 🇧🇬
(Стихотворение)
Искащи едни две очи,
блуждаещи някъде в
потънали, изгубени мечти. ...
Ще изгори 🇧🇬
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно, ...
Сторѝ добро? 🇧🇬
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...
Време за прошка 🇧🇬
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
Усмихни ми се... 🇧🇬
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
С очите на сърцето 🇧🇬
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
Вино и вода 🇧🇬
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
Денят е като раковина 🇧🇬
в която ще открия пясък
и слънце, и море, и диня,
любов в щастлив и летен блясък.
Във всички влюбени копнежи, ...
Софийска рапсодия "Влада" 🇧🇬
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
Не ме чети 🇧🇬
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
И И 🇧🇬
Тръгвам от абревиатурата
на стръмна,зовяща пътека,
напирам към върхове голи и брулени,
в непредвидими забулени следствия... ...
6 месеца 🇧🇬
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера! ...
Може би и аз не съм добре 🇧🇬
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон. ...
Аз искам всеки ден да бъде петък 🇧🇬
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...
Прощален автограф от Бога 🇧🇬
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...