ГРЕХОВНИ И БОЖЕСТВЕНО КРАСИВИ
... най-хубава си призори в четвъртък, а подир петък идат други дни,
започват грешни мисли да човъркат душата ми – мильо от светлини,
ще дойдеш ли, добре ли си, къде си, ела при мен във Райските поля? –
наместо да ти пращам есемеси, пердетата ще взема да сваля, ...
Тази нощ, Боже, за мене ли само
прати пороя? Отнесе ми болката.
Носих небето на мокрото рамо.
И ми олекна. Толкова, колкото.
Тази нощ, Боже, за мен ли горяха ...
Очаквам те да дойдеш под звездите
в самия край на Лунната дъга.
Там, дето се събират Планините.
И пее още – Старата река!
Аз виждам да се пръска Хоризонта ...
А рапърите се убиват с истински куршуми,
не просто с някакви си римички и думи.
О, свят, поспри! За миг поне дъх поеми:
нали уж вечният стремеж е красотата,
защо и в какво така се прероди душата, ...
Недей да ме завръщаш посред нищото,
където свикнах сам да съществувам.
Където дните бяха повече предишни,
и в тях се научавах на сбогуване...
А ти се разположи в настоящето ...
Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.
А зад превала весело напява си ...
С перо на феникс те рисувам още
по въздух, по вода, по огън жив.
Небето и земята в дни, и в нощи
мечтаят и сънуват дар красив.
По въздух, по вода, по огън жив ...
От последните къшеи българско мое небе,
там, където държал е бесът месечината в зъби,
тишината се спуска над вечното старо селце
и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми
как пустее мегданът пред кухото сляпо око ...
Вградени в камъка светъл, смирени,
със същата своя- и друга- тъга,
те никога няма ръка, разгневени,
да вдигнат към скулптура,
майките наши свещени. ...
Във сънищата ми прокрадват се
със тихи стъпки страшни зверове,
разтварям дланите си, търся те,
а после чувам твоето сърце.
И всичко черно в миг разнася се, ...
П О П Ъ Т Я 24
Писането е много як наркотик,
само,че за разлика от съмнително натуралния,
за Виденията в неговия Свят стих
съставките са много четене и дръзновени мечтания. ...
От класовете житни лъха патос,
с усмивката ти лятото светлее.
Навсякъде сега е златна младост
и хляб насъщен чрез труда живее.
С усмивката ти лятото светлее, ...
Водата стене, извор ме привлича.
Звездите слезли са в родните поля.
Мантия роса билките облича.
Слънцето подклажда жарава сега.
С китка здравец косата ще закича. ...
В очите нароиха се светулки,
а славейчето в шепа сви гнездо,
на рамо кацна пъстра пеперуда,
в главата скри се бръмбарче едно.
В коси-лиани билки разцъфтяха, ...
БРАТЪТ НА СЕКУНДНАТА СТРЕЛКА
... когато пушех „Marlboro“, когато
със нервите все още бях добре,
и кефех се на мъжкото си лято
във джинсите – и ризка на каре, ...
Приятелството днес е лукс,
който не всеки може да си позволи.
То няма мирис ,цвят и вкус.
Не можеш да го купиш със пари.
Приятелството трудно се гради. ...
Синьо лято, златно слънце и море,
под чадъри – хиляди усмивки...
Осолени от вълните брегове
срещат морските вълни с целувки.
Чайките летят с красиви махове, ...
След изгрева, който в краката на патоса лази,
разтребвам небето над мене за бъдещи залези.
Застилам си нощното ложе със идващи срещи,
изпрани от съвести гузни и думи зловещи.
Поръчвам вечеря и вечер с луна като белег, ...
Съществува в същината ми същество същинско,
поглъщащо душата ми жизнерадостна,детинска,
убеждавайки съзнанието ми,че не е реалистично,
че в оптимизма да се кръстя е меко казано песимистично.
По-силно е То от инстинкта ми за самосъхранение, ...