Poetry by contemporary authors
Ода за Вярата и Невярата 🇧🇬
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...
Петата питанка 🇧🇬
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
Имам си една мечта 🇧🇬
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...
Нощни гости 🇧🇬
Спомени дебнат ни нощем
с похватите на крадци,
за добро или пък за лошо,
което Утрото ще отрезви. ...
С вяра се проглежда 🇧🇬
с въздишки рано нацъфтели
и нежности предимно скришни,
с лъжите мазни и дебели.
С възторзи бързо остарели ...
Слънчев отмък 🇧🇬
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
Сърцето ти в сърцето ми 🇧🇬
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
Далечни светове 🇧🇬
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
Облакът на Бога 🇧🇬
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...
Задъхана танка стълба 🇧🇬
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
Между хълма и реката 🇧🇬
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
Хъш 🇧🇬
Ти знаеш ли какво е български хъш,
един смел човек, борец за свободата,
в немотия и глад той бил е неведнъж,
борец за правда, за свободата на раята. ...
Прегърни ме 🇧🇬
докосни ме с усмивка!
На сърцето ми зов
ти изпращам с целувка.
Нека целият свят ...
Моторната косачка на съседа 🇧🇬
... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче, ...
Възкресение 🇧🇬
ще подхващам старата песен,
за това,че ние трябва задружно,
пилците да броиме на есен.
Спасение винаги съществува, ...
Ще замълчим 🇧🇬
Ще млъкне всеки вой от черна злоба...
А всичко дето ден след ден град им...
И него ще го тури времето във гроба...
Ще махне нежно всяка клевета... ...
Май 🇧🇬
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...
Живот на сушата 🇧🇬
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...
Предчувствие за жена 🇧🇬
на Яна Кременска
Да беше лято, щях да се потапям
във нежността на погледа ти благ.
Да бе молитва, щях да те повтарям, ...
Пет минути щастие 🇧🇬
пет минути щастие ?
Една изпушена цигара ?
Една спринцовка хероин ?
Или литър аленочелвено вино ? ...
Само едно нещо е гарантирано в живота 🇧🇬
по сипея на времето в относителността.
Животът неизбежно намалява
и всеки дъх е крачка към смъртта.
Финалът е за всеки неизбежен, ...