Poetry by contemporary authors
Метаморфоза 🇧🇬
то днес е безнадеждно остаряло...
Измита времето като с гребло,
и цветове, и всичко в черно-бяло...
1977г. София
Победител 🇧🇬
“Veni, vidi, vici” *
Дойдох, видях...
Не победих, обаче!
Не е ни толкоз просто, ни тъй лесно. ...
Защо 🇧🇬
Защо с годините покой не намерих,
а все с тези мои чувства вървях?
Колко бързо годините минаха,
на кръстопътя с времето дълго стоях! ...
Музика 🇧🇬
Милиони цветове, преплитащи се в една дъга.
Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението.. ...
Останахме сиротни, без приятели 🇧🇬
Премного грижи и борби,
и разпнати на не един,
на всекидневни кръстове висим.
(дори ги вземаме под наем – ...
Диалектическо 🇧🇬
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
Драскотини 🇧🇬
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.
Затуй, като несретник все покуцвам.
От ляво казват, че са всички болки ...
2002г. 🇧🇬
преливат златно с пурпурно и хлад.
Мъгла обгръща с плътен воал земята
и утрото потъва в златен прах.
И птиците запяват чудна песен, ...
Когато си тръгваш (съавторско) 🇧🇬
Ще страдат звездите за теб,
когато си тръгваш с нощта.
Не тръгвай, недей, остани –
аз искам с теб да горя. ...
Живот е, не поезия 🇧🇬
Не наднича нищо между редовете-
това не ти е крехката поезия.
Днес зовем в очите враговете.
Жив живот е, не илюзия! ...
Мъртвите не чувстват уж 🇧🇬
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват ...
мъдрост 🇧🇬
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
Пролука в любовта 🇧🇬
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни ...
Истинска любов 🇧🇬
Нима не знаеш колко струва ми това?
Дори да се държа съвсем безразлично,
нуждая се от нечие рамо в нощта.
Няма да забравя онзи ден, ...
Вълшебница 🇧🇬
Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти, ...
Вселена 🇧🇬
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди, ...
Земята се върти 🇧🇬
Ти си аз и аз съм ти.
Ти си север, аз съм юг
- екваторът вълшебен ключ
по пътя към безкрая.
Противоборство 🇧🇬
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...
Опашка дълга, колкото лъжа 🇧🇬
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...