Морето ме рисува като мида,
изхвърлена на нечий бряг златист,
с най-перления блясък в очите
и глас изпод ръцете на арфист.
Морето закачливо разпилява ...
Не ми цитирайте житейски афоризми,
животът никога не е бил тъй прост.
Той стъпква те със калните си чизми,
зад всяка радост дебне холокост.
И общо взето всичко е привидно – ...
В тунел на вълна
Небрежно със вятъра влизам в тунела
в ревящите къдри на гневен Нептун,
разглеждам отвътре гърбата идея –
Първичния вик на Вселенския ум. ...
Великденска приказка
по "Срещу Великден" от К.Константинов
Стъмва се вече, послушай, дете,
приказка чудна разказва щурче:
- Великден иде, тази нощ е свята, ...
Естетично нетипично потъпкване
на площи от семе, себе и другост.
Припукване на хапливост.
Пълната липса на глаголица. Съчки.
Акустична безоткликност. Лик, цвете. ...
Вдигни бокала за последен път,
отровата да се разлее в твойта плът.
И ревноста да вземе свойта дан,
пиянските брътвежи да останат само там,
където беше от мен опиянен, ...
Не мога да почувствам полъха небрежен,
а той, по спомен мой - бе тъй прекрасно нежен!
Рисувайки деня ти сив със пъстри цветове красиви,
любов на този свят мечтае всеки, знай, да види!
Един ден кризата ти ще премине
и нека да сме живи до тогава...
Аз моля гордостта ти да не срине
и наш'та връзка да е все тъй здрава.
Един ден може би ще осъзнаеш, ...
Научи ме животът да обичам, научи ме да мразя,
научи ме на болка, на щастие, на радост.
Научи ме да прощавам, научи ме да отстоявам,
научи ме враговете си да побеждавам и приятелите си да обожавам,
научи ме в тъмнината светлина да търся, в болката - любов и спокойствие. ...
Сюжет с гълъб
"Всеки човешки живот е сюжет за един малък разказ." Чехов.
Животът свършва. Горе-долу
две страници и нещо, пич.
От формата не съм доволен, ...
Все още бродят сенки на жени
в живота ми - превзети и капризни.
Не може някой да ги обвини,
че не преплакват белите ми ризи.
Насън или наяве, в плен тръпчив, ...
И днес е ден като вчера но с мисълта за теб живея
и днес те няма тук до мен и ми липсваш както всеки ден
и днес аз искам на света да изкреща какво желае моята душа
и днес без теб ще бъде трудно и безкрайно безумно
и днес не мога те те видя аз и да чуя твоя глас ...
Колко тъга и обич заедно тук
в последните думи на писмото,
падаща от лицето тежка като чук –
една сълза замести клеймото.
След раздялата в онзи подъл час ...
В дъното те нося на очите си
като сън - единствена и земна,
с вишнев цвят закичена в косите си...
но жадувам пак да те погледна!
В миг ликът ти пролетно се слива ...
Не заслужаваш абсолютно нищо,
мое мило неблагодарно същество!
За мен важно бе всяко малко нещо,
а ти се смяташе за божество...
Не мога и не искам твоите висини ...
Огледай се в душата своя!
Дали ще можеш да преминеш през пороя?
Водата стича се по вените твои,
студът обхваща те в прегръдките свои.
С прилива в душата си бориш се ...
Когато търсиш истина, не я търси
по първокласни пътища и магистрали.
Защото всяка истина гнезди
покрай планинските пътеки и чукари.
Където с изранени длани, ходила ...
Пролет, Ти си дъх от Рая!
Навън е Пролет - радост за душата,
с уханен аромат във въздуха, тревата,
в небето си танцуват облаците бели,
а цветята им напяват весели, засмени! ...