Всеки трябва да помни, да знае
ще дойде и за него някой ден,
когато друг пред него ще се кае,
в миналото към него бил безличен.
Трябва само лицето си да измие ...
Не, не трябва да чувстваш вина
или просто да се отчаеш
от това, че изпитваш ненавист,
от това, че просто повече знаеш.
Да, най-трудни сме просто градивни. ...
Когато някой си отиде от ръцете ти,
остава чувството, че той е още там,
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно, ...
Ще тръгнеш ли по този път без мен?
Самотен и сърдит ли ще вървиш напред?
Вземи ме, нека да дадем живот на всеки ден!
Хвани ме за ръката, та в сянката си да виждаш и моя силует!
Разсърдих те, в душата те обидих. ...
Тази нощ луната е огромна и сияйна.
И над мен небето е потънало в звезди.
И е тайнство лунната пътека към безкрая.
И е лудост шепотът на белите скали.
Тази нощ притихват в мен предания и притчи. ...
Сега ще си мълчим. И после пак.
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...
Ти обичаш ли ме още?
Всички кръчми вече са изминати,
всичките мегдани са пометени,
с краката ни са бързо те обходени
на танца в стъпките преплетени. ...
Думите ти в празното до болка пълнолуние
при мен се връщат с виковете на стените
от ехото на моето безумие,
родено от нестихващата жажда на очите ми.
Да бъдат искрени, когато те обичат, ...
Разбули се тъмнината от живота мой,
появи се лъч от силна, ярка светлина.
Дойде и щастието, без да пита кой,
и навлезе бързо в душевна дълбина.
И усмивка изгря на тъжното лице, ...
В различието пак търсиш ти еднаквост,
когато от нещо си лишен,
и в липсите намираш илюзорност
на нуждата да бъдеш окрилен.
А дупките запълваш агресивно, ...
От вятъра морски ли черпеше сила,
тъй бързо до мене, Любов, долетя.
Премина гори и с усмивката мила
разлисти по пътя си всички цветя.
Стоях вцепенено, не дишах, не мигах, ...
Искам да те видя там, където те няма,
да те намеря там, където не си,
да те създам от шума на водопада,
да пронизвам кестени с огнени стрели.
От сока им ще нарисувам образ, ...
Не осъзнавате, а аз съм с вас до края,
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...
И тъмно небето е, и тъжно детето е,
че не спира навън да вали
и гледа отсреща все - обрулени хълмове
с влажни, сънливи очи...
И слънцето няма го, времето хвана го ...
Как сладко спи тишината на прозореца
и само сенките Луната ги чертае,
прозява се морето, гемиите блуждаят в спомени,
навъсени в таляна мрежите роптаят.
Скалите сгушени отмятат своите кичури, ...