Poetry by contemporary authors
В тая сива мъгла 🇧🇬
В тая сива мъгла
теб те няма сега.
В тая сива мъгла
аз отново така ...
Съмнения 🇧🇬
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...
Спомен за моя баща 🇧🇬
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...
фибайку 🇧🇬
хремата ми се сбогува /8
с дългата зима /5
Пиша ти мила, здравей! 🇧🇬
а вятър в душата носи
сержантски слова, не пестете гранати
а вятър само към теб ме носи
а месец от неволи ...
Юнак 🇧🇬
и в градината не плаче.
Сутрин майка си не чака,
рано сам се буди в мрака.
Става, бързо се измива ...
Обич 🇧🇬
Изрича се безмълвно, тихо.
Божественото се шепти.
Превръща се в красиви стихове.
За себе си не се моли. ...
Майчина длан 🇧🇬
На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и ...
Врачка 🇧🇬
в пъстри дрехи, окичена с пендари.
Протегна се към моята десница,
помислих си “сега ще ме удари”.
Но вместо туй, тя грабна ми ръката ...
Багетите на Кладенчаря 🇧🇬
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...
Изпита свобода... 🇧🇬
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
Не бях мъдрец във Българското Слово 🇧🇬
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...
Destined love 🇧🇬
Слънцето навред огрява,
Пръстите претръпват конвулсивно,
Трепетната атака е масивна.
Неволно стисвам устни за целувка, ...
Сеч из корен 🇧🇬
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
Петият елемент 🇧🇬
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...
Случка с дума 🇧🇬
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
Вали дъждът от рая на душата 🇧🇬
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...