Poetry by contemporary authors
Оазис в пустиня 🇧🇬
Потъвам в пелената на нощта, а мракът гъделичка сетивата
в очакване на пълната Луна, надничаща от края на Земята.
Не вярвам, че се случват чудеса, дори в такива лунни бели нощи,
ала по навик пак си пожелах: Дано те има и ме чакаш още! ...
Къде сме? 🇧🇬
Изплете госпожа Надежда
кошница от кукувича прежда –
ще пазаруват с ней юнаците
там, дет' зимуват раците… ...
Как се трият майчини сълзи 🇧🇬
че съм на дистанция голяма
и съм роб на някакви пари,
но управници в държавата ни няма.
Моля ти се, мамо, не плачи. ...
Балони и хвърчила 🇧🇬
балони, хвърчила и полски цветя.
А стръмният лилав ъгъл на някои
мои мисли е дългокрак и двуличен
и е мой враг, но го приемам ...
Затвори след теб вратата 🇧🇬
Затвори след теб вратата!
Забрави, че съществувам!
Радвай се на свободата!
Престани да се тревожиш ...
Къща - самота 🇧🇬
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.
Живеели... и правили любов. ...
Среднощия 🇧🇬
когато в бялото легло не ме откриваш,
но ме усещаш и ме вдишваш с аромата
на мисли и копнежи...
и не заспиваш. ...
Предутрин 🇧🇬
На нощния мрак брадата избръсна
ранила зорница.
Изцежда луната брилянтна сълза
в окото на птица. ...
Ако можеше.... 🇧🇬
да събуваш калните си обувки,
когато влизаш в душата ми,
да не прекаляваш с преструвките
и да не подреждаш нещата ми. ...
Далеч от теб 🇧🇬
замисляйки се...
ми звучи като присъда!
Тъгата в мен е толкова голяма,
а понякога човека просто избор няма... ...
Молба 🇧🇬
Ти най-големият престъпник бе.
И винаги ще си.
Бъди!
Но в тъмното кръсти се ...
Госпожа Мечта 🇧🇬
но нам е нужна, за да оцелеем
в свят буреносен, пълен със лъжа,
държим се здраво ний за нея...Потънали в среднощни мисли -кроим си планове и обещаваме,че утрото, щом с лъч живителензад плътните завеси на душата,страдаща и викаща за помощ, влезе,широко ще отворимна Госп ...
Спокойно, всички сме под ножа 🇧🇬
Омраза, бяс и смърт върлуват...
И лаят кучетата в мрака.
А чумавите... си пируват...
Одраха кожата народна ...
Печална памет 🇧🇬
Едни до насита
от специални магазини
ядоха и пиха...
Други в Белене и Ловеч ...
Молитва 🇧🇬
на някого прощавам.
Наум молитва изговарям,
с надежда към небето гледам.
Монологът на коня 🇧🇬
Много дълго бях вързан до днес.
А сега изведнъж съм свободен.
Сред безкрайно широко поле
само с вятъра мога да споря. ...
какво си ти за мен? 🇧🇬
питаш важно ли е да си в моя ден?
Не мога да отроня нито дума в този миг,
очите ми... те говорят по-силно от вик.
Искам да усетя устните ти пак, ...
Есен 🇧🇬
от лято и море,
днес слънцето сред клоните
опита да се спре.
Листата го затулиха, ...
Тръгни си, че така да ми се пише... 🇧🇬
за теб, за нас, за другия и нея,
за любовта и драмата, и за страстта ни,
тръгни си – как без думи се живее.
Тръгни си, за да те запомня ...
Спомен за летния дъжд 🇧🇬
Обуло чужди облачета-чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен. ...