В крайпътни ханове не паля свещи,
но често там изплаквам си душата:
доброто и случайните си грешки...
Че тежко е да носиш сам вината.
И в полумрака на блуждаещ огън ...
Измълчи ме
Този дъжд от целувки с аромата на мъж,
грях разлива по твоето тяло.
Търсещ, искащ, очакващ, не веднъж, не веднъж,
той започваше пак отначало. ...
Поредната капчица акварел... Рисунката е моя - компютърна. Надявам се да ви хареса, защото се опитах да погледна някак... По от Изток, да кажем...
Б.
Постлала си е
одеяло
с бавна утринна ...
Когато погледна нагоре към звездите
и една по-силно над мене заблести,
тогава аз ще разбера, че сбъдват се мечтите,
че станал си ангел вече ти.
Ще спрат сигурно сълзите мои, ...
Не вярвам, че всичко ще свърши просто така.
Не вярвам в предлаганата ми лесна награда.
Животът ми, уж протегнал щедра ръка,
безскрупулно граби, а лъже, че дава.
Не вярвам, че мракът може да угася мечти. ...
Ловецът на усмивки днес е тъжен.
Лицето си подпира с длани.
На мислите си в тънката окръжност
улавя само свойте рани.
Макар да са зараснали отдавна, ...
СИРОМАХОВО ЛЯТО
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от премереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак. ...
Научи ме как да те деля със други.
С тез, които искат да си с тях.
Гледам тихо и безмълвно всички.
Но душата не търпи кат мен.
Искаш малки тайнички да имаш, ...
Недей да страдаш и да губиш взор!
Забрави ли, че всичко се повтаря?
Легло... сбогуването в ла-минор,
... сълзите зад димящата цигара...
Забрави ли за капещия мрак ...
С овехтели без вятър криле,
като прилеп, увиснал във нищото,
пуша пак самота в наргиле
и изпивам до грам стогодишното.
Аз съм стара за мъж като теб, ...
Към щастието пътят устремен
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...
Пил ли си женски сълзи, человече?
Сякаш душата ми влиза във Ганг.
Аз съм нищожен – а те са всевечни.
Те са свещени – а аз съм пиян.
Ала е лесно във свойто пиянство ...
" ... Поетът го отваря
и всички те с обуща влизат там. "
из "Поема за щастието", Д.Дамянов
Отдавна си свикнах с душата. Приех, че
напират към нея напук всяко сито. ...
Всичко може да се случи на земята!
Невъзможното е глупав предразсъдък.
Ти само заобичай светлината -
ще видиш – няма вече да се мръква.
Ще я откриваш и във дупка даже, ...
Недовижда проклето сърце. Недовижда.
А пък после ми плаче, че няма късмет.
Припознава врага за приятел и ближен
и разтваря ръце да прегръща наред.
И до днес не разбра как се ходи в живота - ...
Ще влея в душата ти отровата горчива
и разумът безсилен ще се предаде,
ще ме чувстваш ти с всяка твоя фибра
и всяка твоя мисъл мене ще зове!
Ще усещаш болка както никога преди, ...
Той с гълъбите всеки ден говори,
внимателно трошейки хляб с ръцете...
Възбудени, те нещо му бърборят
и кацат по главата, коленете...
А той, замислен, търпеливо слуша ...
Любимия ти цвят ужасно ми отива.
Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.
Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,
докато в сърцето ти светове покълват.
И не вярваш на очите си, пустинно ожаднели, ...
Пропилях си живота безсмислено...
Сред фалшиви любови се лутах...
Като страница вече прелистена...
безвъзвратно което изгубих...
толкоз късно отново да върна?! ...
Живея аз в света на думите
а тялото ми е изпълнено с предчувствия,
с капризи, навици и свобода,
умее разума да подчинява.
То тръгва голо и трептящо. ...