Poetry by contemporary authors
Човекът и сатаната (балада) 🇧🇬
(балада)
Живеел с труд Човекът на земята.
Проправял път през иглени уши...
Със трясъка си късал тишината. ...
По добре късно, отколкото никога 🇧🇬
а цигaнските песни в Балкана горд ехтят.
Когато депутати с измами се прикриват
и вместо да напредваме, ни връщат век назад.
Когато сме промити от медии платени ...
Мъгла 🇧🇬
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
Озонова дупка 🇧🇬
Направих си пролука малка
в душната ми дупка миша
с острото на моята писалка
тъй, че да може да се диша… ...
Кажи ми .... 🇧🇬
Какъв е цветът на тъгата?
Прозрачно бисерен
и траурно лилав.
Какъв е дъхът на сълзата? ...
Така те виждам, София 🇧🇬
и в летен пек, и в тиха зимна вечер.
И сто лета все тук да съм живял,
аз пак ще те обичам цяла вечност!
Че ти за мен си този светъл град, ...
Любовта си отива 🇧🇬
и свива криле!
Нещо в тебе загива,
нещо в теб ще умре!
Ще се слее с покоя, ...
Начин на живот 🇧🇬
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед, ...
Когато дъждовете си отидат... 🇧🇬
Потегля лятото и с тихи дъждове
небето есенно проплака,
засвириха прощални ветрове,
листата тихомълком пожълтяха... ...