НА ГОСТИ
„За тези, които пълзят, времето лети като стрела.”
Баба Костенурка, с писаната хурка,
тръгна пак на гости по Велики пости.
Крачи тя по друма и на глас си дума: ...
Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...
Някога, вечност събрана в чувство,
истина, образ мъждукащ в мъгла,
как искам да ме стопли това чувство
да обичаш и да бъдеш обичан, точно сега!
Липсваш ми, липсва ми всичко, що не ...
Нахлу в живота ми като стихия,
превзе ума ми ти като магия!
С думи сладки, нежни ме омая...
накара ме за щастие да си мечтая!
Кълнеше се, че много ме обичаш, ...
Продължаваш да ме преследваш,
всяка стъпка, всяко движение...
Аз се опитвам да забравя всичко –
да имам поне едно постижение.
Знам – спомените се трият трудно, ...
Реших да посветя поредните "Капки акварел" на нещо, което все по-рядко се случва в наше време - романтиката, скрита в едни обикновени листове хартия... Обикновено са скрити в пликове с най-различни красиви цветове, но истинската, голямата красота е там - в изписаните редове...
Акварелът е отново на ...
Присъствието ти ме кара да мечтая,
пронизващият поглед – да гадая.
Мирисът на пъпеш ме влудява,
нещо май пак ми се втълпява.
Да си фантазирам – в туй добра съм. ...
Ще се открием в светове далечни,
на космоса във вечната пустиня,
ще ти прелея миг от мойта вечност
и в твоята безкрайност ще премина.
Родила съм се сякаш с гладки длани ...
Радост и тъга
Нощта настъпи, ще легна пак сама,
а ти на нея ще подадеш своята ръка,
хлад ще чувствам и огромна самота,
а ти ще спиш до своята жена... ...
Щастлива съм в новото си жилище -
в него няма самота...
Самотата се превърна в самотворение,
за което аз много благодаря.
Самотата се превърна в моя щит, оръжие, ...
Нощ. Тишина. И крилата сянка,
помрачаваща напълно горската полянка.
Почти недоловимо пърхане с криле,
пърхане с криле на малкото дете.
Дете, дошло от самата Луна, ...
любовен знак
От жесток вятър сме се родили
и побързахме да пристъпим неписания закон -
защото никой не може да изкоренява чувства,
както не може да върне пропуснати залези. ...
Опитах мислите за тебе да подтисна,
да ги затворя някъде дълбоко в мен,
съдбата пожелах за гърлото да стисна,
че пак накара ме да бъда влюбено пленен.
От мислите ми махай се... върви, ...
Я коней напою, я куплет допою.
Хоть мгновенье ещë постою на краю!
Преди да падна в пропастта и да изчезна,
как искам тихо да приседна на ръба му,
на неговия ръб до неговата бездна, ...
Да можех времето да върна
и да го спра в най-хубавия ден и час,
да можех дори за миг да те видя и прегърна,
ала не мога и тъжен съм аз.
Да можех аз времето да върна ...
Като буен ат по небесните тъмносини поляни
Луната ядосано рие със предното ляво копито.
Слънцето все я преследва и а-ха да я хване...
Тя в последния миг се изплъзва и е много сърдита.
Като змùя златиста извива гърба си Дъгата ...