"Как Луната е завила"
Изгниваш самотен във черната пръст,
умираш в гърдите прободен със кръст,
и няма там кой със нежна ръка
от теб да прогони злия дух на Смъртта. ...
Ти имаш ли име или кръстих те аз когато те видях
ти имаш ли дом или все в сърцето ми живя
ти имаш ли някъде близки или мой си единствено мой
ти имаш ли всичко или си всичко което съм аз...
Ти имаш ли едничка дума да ме усмихнеш ...
Кой сгафи с Кадафи...?
За кой ли път „Световната „общественост“,
отново безхаберно лука сгази.
Опитва се с изкуствена мъжественост
статуквото си гнило да запази. ...
Замахна Президентът със ръка,
по бюрото кафето се разплиска.
Но във дланта му – гадната муха,
със министерски глас записка:
Пусни ме, чичко милиардер, ...
Със пръст по запотеното стъкло
на тебе пиша, тайнствена любима,
предсмъртно моето писмо -
обяснение в любов през зима.
Посвещавам ти последната поема ...
Аз ли съм причината
Лицето ти красиво, нежно, снежно бяло
защо сега обляно е в сълзи,
защо очите ти са зачервени,
аз ли съм причина за твоите сълзи. ...
Според мен
Противно на приетите представи,
целувах дъждове сред горските дъбрави.
Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах
им дъгите, и често се усмихвах на мъглите. ...
Поканих пет Архангела в дома си.
Започнаха да ми се случват чудеса.
Съседите ми най-накрая проумяха
кой счупил е кварталната луна.
Кой пакостливо е накарал светлината ...
Тази нощ със тебе се сбогувам.
Чувствата си аз ще погреба.
Няма повече да те сънувам.
Ще забравя, че твоя съм била.
За последно в мислите ми бродиш. ...
Откога ви доставя удоволствие да живеете, без да създавате,
а единственото, което цените, е да рушите,
само да се забавлявате,
без абсолютно нищо в замяна на другите да давате...
Нима мотото "Веднъж се живее" така го цените??? ...
За кой ли път от мен - опитваш да си тръгнеш?
За кой ли път и аз опитвам да те пусна?
За кой ли път ний казваме си - Край!
На Добър час си Пожелаваме.
И уж със тебе се Разделяме, ...
Видях хората. Срещнах ги днес.
От кал направени и счупени на две.
Под кашоните не търсиха финес,
а по калните улици беше им добре.
Скитникът погледна ме с едно око, ...
Нощ след нощ те сънувах, всеки ден те копнях.
По пътеки от тръни все към тебе вървях
и с ръце изранени, свити в няма молба,
бавно - камък по камък, преобръщах света.
Всяка мъка изплаках, всяка болка попих ...