За миг ако повярвам, че си здрав
и във опитомените слова открия
свидетелства за нрава ти корав,
ще спрем безмълвно рукналата сприя!
За миг, ако науча, че щастлив ...
На моята баба, която беше еталон за доброта и с която се разделих на този ден преди 44 години...
Когато ми е тъжно и нелепо
аз все си спомням за онези дни
как тихата ти обич неусетно
ме следваше в безкрайните игри. ...
Раздрах реверите на старото сако,
че лесно с гърди Живот се диша.
Ръкавите отрязах, ей така,
та по - свободно стих да пиша.
Отхвърлих шапката от своята глава, ...
Посвещавам на всички млади хора в България -
с неугасваща вяра в техните духовни сили!
Сред хор от птици очаровани
зад хълма пълната луна стопи се
и поздрави ме изгревът тържествено, ...
Влади, слънце влюбено,
защо си напоследък толкова загубено?
За пореден път идваш в час без учебник,
ти за мен си един непотребник.
Влади, слънце влюбено, ...
НА ТЕБ, УЧИТЕЛЮ!
Ти виждаш ясно в детските очи
смеха звънлив на пролетни камбани,
простора син от песни как звучи,
как нежно галят две горещи длани. ...
Живях красиво, неразумно
и много обич срещнах в своя път.
Бях, може би, една щастливка!
Един разкошен залез ме дари
със мъж с най-слънчева усмивка! ...
Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,
умората всевластна стила се над сгради и строежи.
И тук тупти едно сърце със вяра,
преминава влак експрес покрай живота-гара.
Градове-гиганти свързва бързо влака, ...
Че днес съм земетръсна, вулканична,
стихийна, буреносна, огнена, лавинна
и раздробена на парченца
в накъсана душа от перушина.
И ако трябва просто отмини ме. ...
Не съм много добра във разделите!
Всъщност, бих казала - никак добра.
Не приличат сълзите на смелите,
успели да скрият тъгата с ръка.
Така че тръгвай, недей ме поглежда ...
Хей така, неприлично облечена –
с блузка, суичър и дънки протрити,
пак вървя след мечтите увлечена
и си свиркам, за нищо не питам.
За бедите от минало време, ...
Златист, но прашен, тръгва си денят.
Пролазва мрак по каменното било.
А в мен все още блика синева
и в нея плува радостно хвърчило!
Навън пресипват детските игри. ...
Здравей, Володя! Пиша ти писмо.
Не ме познаваш. Аз те обожавам.
Животът и смъртта са колело
и да те срещна много се надявам.
Днес още спорят кой те е убил, ...
Той стоеше встрани, за да чака реда си.
Моя възраст, навярно, или някъде там.
Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...
Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.
Който знае да мине невредимо през буря. ...
Върви си
Отново вечер. Отново празен лист. Отново тъмна стая.
На някой пука ли му аз къде съм, как съм? Не? Все тая!
На гости… пак дошла е самотата,
а аз пиша за пореден път, сгушен под одеялото в кревата. ...