Човек умира и какво, какво остава?
Смъртта прибира го така, съвсем безславно.
Остават снимки в стар албум, една пътека,
в която сам, без много шум, вървял човекът.
Когато някога и аз, безплътна сянка, ...
Майчице моя, не трий си сълзите,
остави ги и болката с тях изплачи,
зная, не от хубаво е среброто в косите
и обидата уж скрита, но по лицето личи.
Зная, мамо, а бях и свидетел ...
Обичам всичко в теб - погледа, очите и гласът.
Обичам начина, по който ме гледаш всеки път.
Обичам сърцето ти - мъжко и така нежно.
Караш ме да мечтая безметежно.
Обичам начина, по който ме галиш, ...
Отвори очи и пак сълзи,
сред криви образи и луди души.
И съня последен през зъби стисна,
вика и след това усмивка.
Очи, непомнещи сред спомени забравени... ...
Прокънтяха небесни камбани,
жалък, Мракът се сви на кълбо,
а Дъждът на Зората пристана,
умилил се пред птиче гнездо!
Бяло слънце в реката се вгледа, ...
Дъждът отново потапя ме в самота,
но отнякъде пристигна тя...
Носеше се във въздуха съвсем сама,
... имашe приказни крила.
Аз повдигнах глава нагоре и я видях над мен, ...
Как мразя, когато почнеш да човъркаш
стари съвести и натежали грешки.
Изтърбушват се столовете... без дъна,
в главата си... мислено нареждам пешки!
Тягостно! То дори не е поезия... ...
В памет на момичето, загинало през лятото на 1988 година при инцидент с делтапланер.
Ти беше осемнадесетгодишна
девойка с руси свилени коси,
бе в китна пролет цъфналата вишна
и свежестта на росните треви. ...
Преди Луната да прикрие в свян
красивото Ви, още грешно тяло,
аз моля Ви, бъдете тъй добра
и споделете мойто „одеало”.
Преди зад бащиния облак гняв ...
Пролука сребърна в стената сива
(на съпруга ми)
Слънцето със обич те поглежда:
Здравей, скиталецо, с печал устрелен!
Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден, ...
Планетите, за мен неподредени,
се хилят на проклетото ми Днес!
С прокоба осветяват мойте вени
и се редят под нечий интерес...
А казват, че животът е харизма. ...