Усещам, че нова грешка сграбчвам,
знам, че после много ще боли.
По стълбата на страданието доброволно се изкачвам,
но човешко е да се греши, нали?
А как осъзнатия грях да избегна и спра, ...
Използвани думи, от говорене изтъркани,
на простия човек простите думи объркани
долитат от простия мъничък свят,
от тяхната сила изпадам в несвяст.
Нахлуват в мен и една по една се редят, ...
Аз зная - ще се каем някой ден
за времето, изгубено напразно,
за всеки час, със теб несподелен,
но мястото до двама ще е празно...
За прошката, недадена тогаз... ...
Ти помниш ли минутите преди зората?
Беше, сякаш гореше небето.
Лъчите от слънцето неродено
боядисваха облаци в червено.
Ти помниш ли небето през нощта, ...
Само още веднъж да те взема в ръцете си.
Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.
Не ще те прогоня, ще събера ветровете си
и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.
Само още веднъж да те взема в очите си. ...
Знаеш ли какво е... да летиш?!
Свободно да си залепиш крилата.
Замах един, а после два и три...
със поглед към небето, не в земята.
Към слънцето, към облак светлосин, ...
Понякога съжалявам за действията си,
но знам, че ще платя за грешките ми.
Знам, че ще се боря -
дори с живота труден, който водя.
С усмивка на лицето аз ще се изправя, ...
Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.
Ще дойдеш ли с думи да сгрееш ...
Най-тихият ти шепот, който
по въздуха едва трепти...
За мен не е ни стон, ни зов, а... нота!
И ми се иска да съм пианист.
Да напиша с теб безкрайна симфония ...
... прози
... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,
както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.
В себе си храним доверия. Не храним коварство. ...
Истинска
Нима никой не може да те обича
такава, каквато си - истинска... реална?!
Не, недей да ставаш като другите - банална -
само, за да усетиш как някой в любов ти се врича. ...
- Тихо! Нека да послушам тишината,
спокойно е, пристига самотата,
довела болката, гнева и празнотата.
Тихо! Коя е тази непозната?
Тишината си мълчи смирено, ...
Изплакала съм ги вчера, а от вчера нищо не помня.
Заспали са на възглавницата, а дланта ми ги е укротила.
Оглушили са светлината и не ме е страх,
че цветовете ми изчезват в небето.
Ще му шепна какво да чувства, когато настъпя стъкло. ...
Зная, че не бива да не пиша в рими.
Написах тоя стих, за да кажа, че го има.
И недей да четеш тоя стих с други хора,
защото пак няма да разберат за какво говоря!
И не си мисли че го написах за тебе. ...
Не стойте на надгробния му камък, не ридайте!
Него там го няма.
Той е в слънчевия лъч, който видиш, когато се събудиш,
във вятъра, който гали косите ти,
във онзи странен, нежен полъх. ...
Обичаше ме, нали?... Но раних те аз със хиляди лъжи...
Не исках аз така да се получи, да научиш начина, по който ме улучи...
Не съм това, което ти видя и причина нямах да те разрева...
Просто исках да ти кажа няколко неща, преди да приключа всичко това...
На шега взимах аз живота и играх си с вас, к ...
И без да знам с какво си ме дарила,
как по-могъща и от всички си била,
как най-жестоко в мен си отброила
последния ми пулс към вечността...
На теб дължа престоя си в безкрая. ...
… когато те докосвам
с най-опакото на вдървените си пръсти
и колко често всъщност няма те
в ъглите на безмълвните ми устни
и как безумно вплитам длани ...
Защо по рафтове има прах
и две мръсни чинии във мивката?!
Какво, по дяволите, си правила цял ден
и защо така ми разваляш почивката?
Защо има неизпрани чорапи ...