Poetry by contemporary authors
Непосилно 🇧🇬
да те няма,
да не мисля...
Дали ще мога
да стопирам времето ...
Животът е достоен за страха 🇧🇬
срещу епохална живопис
шаржове пластични
с карикатури във контраст
жилят скулптурни творения ...
Алекс си отиде 🇧🇬
Зачервено лице
Тъжна душа
Свито сърце
Болка ОГРОМНА ...
Такава съм 🇧🇬
Такава съм – малка, забързана, щурава,
със длани, бели от сол и от прах.
Някои пак намират ме хубава,
а аз съм просто искра летен смях. ...
***** 🇧🇬
запява свойта песен океана.
По вълните носят се невидими сирени и мълвят,
безплътни, тихички слова.
А черен дъх пълзи из дълбините ...
Време 🇧🇬
старата къща нощта да издиша,
бавно отряза с голямата ножица
дните, които ни бяха излишни.
Пусна завесата. Тръгна си, плачейки. ...
Защо? 🇧🇬
Защо най–синьо е небето?
Защо звездите тъй блестят?
Защо широко е полето?
Защо лъчите слънчеви трептят? ...
Скришом 🇧🇬
съня си тази нощ?
Нали ми каза,
че отдавна го желаеш.
Аз бях сега. И съм преди... ...
За да не боли 🇧🇬
когато се усмихвам
в горчивите сълзи...
привидно спирам
да усещам теб; ...
* * * 🇧🇬
вали от тях порой.
Сърцето, гаснещо по тебе,
стои сам отново той.
Преливат буйните реки, ...
* * * 🇧🇬
и сякаш тихо шепне ти думи във ума.
Опитай се да чуеш бързо шепота,
повярвай ми, това не е лъжа -
всяка дума е от моята уста. ...
Здравей, отчаяние! 🇧🇬
Развивам нишките на онемелите въпроси
в пашкула сив полегнала на хълбок.
Едната половина в мене проси,
а другата изплаща чужди дългове. ...
Жената в картината 🇧🇬
художникът нарисува перфектната любима.
След година тя беше готова, беше красива -
с дълга черна коса и с очи като два сапфира.
Вдъхна ú живот, душа и чувства, но защо ли, ...
Д-р Таралежкови 🇧🇬
всякаква церят болежка.
В болестите тайни нямат,
че са доктори те двама.
Кой където го боли – ...
Легенда за вечната любов 🇧🇬
През друмища и пътеки,
дето тя стъпвала е навеки
- истории нейни ще се носят
... като листа отронени ще се гонят... ...