... есенно подражание...
Клоните са голите нозе,
на слънцето, линеещо по склона,
отне ми, есен и последното листо,
в сърцето ми най-светлата икона... ...
Силен, магичен - като спиртна напитка,
лекомислена страст той събуди във теб.
По мъжки усети, че си дебютантка,
помисли си:" Трябва ú май още флирт!"
Сетивност възбуди с пари, със цигари ...
Изтри от мене римите... за кратко.
Прощавах много пъти и забравях…
Нали е благородна любовта?!
Поглеждах те и всичко пак ти давах
... и синьото на своята душа. ...
Разминахме се... Най-закономерно.
И никой не успя да промени
привичките си, сляпото доверие,
натрупаните с времето вини.
Разминахме се... Сякаш че нарочно. ...
Убиваш във мене всяко желание,
терзаеш безспир, изпълнен със плам.
Сякаш едничкото твое щастие
е да разпалваш със думи пожар.
Но не обич при тебе ме връща. ...
До мен дойде, подуши ме капризно,
а аз муцунка в твоята опрях,
нослето ми набързо близна...
луната кръгла чак ни завидя.
Погледна ме с очите си красиви, ...
Къс по къс те събирам във себе си,
а се ронят листо след листо:
майска роза, презряла от спомени,
уморена от много: "Защо?..."
... безразсъдно прегърна я вятърът - ...
изигра важна роля за създаването на този виланел. Бон апети!
"Да хапнем?" - каза тя едва -
"Но не медец или акриди!
Така обичам грис-халва!...
Не искам лепкави слова, ...
Молиш ме да се отделим завинаги
и интересът ми към теб да спре.
Но от спомена за тебе винаги
остра болка в сърцето ме боде.
Да бъдем заедно е невъзможно, ...
Хей, ти там - аз съм твоето сърце.
Сега си отивам. Взимам с мен
всичко, което не ми даде и
това, с което ме пренасити.
Сега аз си отивам, ти помисли - ...
НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета, ...
Хиляди работници на суетата
прибират нервно пошло грейналите си декори.
Мърморейки, ругаят съдбата си,
насмеейки да противоречат на строгостта ù.
Сцената притихва в проста истина. ...
Лицето ти е бяло, нежно цвете,
отпило от сълзите на дъжда.
Искри сред тях немигнала звезда–
знамение за влюбени поети.
Очи ми дай – да видя с тях звездите! ...
Ако можех, бих изпила очите ти -
капка по капка с шепот от мед,
а с горчилката, скрита в сълзите ти,
бих стопила зимния лед.
Ако можех, бих открила в сърцето ти ...
Приседнал в унеса на скорошна идилия,
сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,
завръщах се в мислите на древните поети
през времена на смут, цели в кръв облени,
сред войната на човека срещу греховете ...
Вървейки по същите улици в малкия град,
виждаш същите места и хора...
И стигаш до мост, до болка познат,
и той те връща към спомена..
Спомен за една изгубена мечта, ...