Poetry by contemporary authors
... като котка 🇧🇬
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...
Следа 🇧🇬
Дочувам горестния плач на времето,
заключено в стрелките и махалото,
от безизходност как отмерва себе си,
за да намери на духа си тялото. ...
Когато теб те няма 🇧🇬
аз съм с разбито сърце.
Чувствам празнина голяма
и искам отново да те видя,
за да протегна към теб ръце. ...
Мокра 🇧🇬
Дъждът мокри косите.
Ти стоиш студен,
за кой ли път подред.
С пълна сила ...
Спомен... 🇧🇬
връщат спомена за синьото небе...
Спомен, който озаряваше с усмивка моето лице.
Помниш ли? Премреженият поглед,
който разтуптяваше наивното сърце, ...
Изчакай само още миг... 🇧🇬
мислех си за теб,
изчакай само още миг,
легни и силно ме притисни,
усещам ритъм на сърце ...
Горещи мисли... 🇧🇬
В залива на радостта
плува тъгата.
Стъпки -истини.
На брега на спомена ...
По куриер 🇧🇬
(вместо спомен от лятото)
които весело щъкат ей там, на стената.
И ще ти направя чуден подарък -
такъв, какъвто от дете не си получавал... ...
Приятелки 🇧🇬
Подай ръка, знаеш, аз здраво те държа.
Пожертвай очите си.
Докосни лицето ми.
Прекалено познато ти е, нали? ...
Покажи ми, калинке 🇧🇬
Вместо по зелено стръкче,
я ми полази сегинка
ето тук – по мойто пръстче!
От върха хвръкни високо! ...
Сънувай ми сън 🇧🇬
Чуй как плаче небето... Прокрадват се
тъмни сенки край светлите дни...
Няма как да достигне със вятъра
топлината на мойте очи. ...
За теб 🇧🇬
Защо, когато ме погледнеш, сърцето ми не спира да тупти?!
Дали се влюбвам аз не зная... дори дали се влюбваш ти...
но тайничко сега мечтая да ме прегърнеш, както призори!
Дали за теб съм авантюра, както с всяка друга? ...