Стъпвам тихо по стопяващите се следи на лятото.
Като пясъчна буря отивам си аз.
Самотен е плажът и матово златото,
а устните пеят песен за нас.
Нима безвъзвратно отива си всичко? ...
Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...
Спря се отново и тежко въздъхна.
Трудно се движи, всичко боли.
Пустата старост вкопчи се в него
и нощем не дава му даже да спи.
Бедният цигулар от нашата улица, ...
И двама знаехме, че ще сгрешим,
страхувахме се "нещо" да не разрушим,
"нещо", по принцип, неразрушимо
и се забъркахме във "нещо" неразрешимо.
"Дефицит на целувки" - каза ми веднъж, ...
Спри за малко бързите си стъпки.
До извора ела и приседни.
Усещаш ли по тялото ми тръпки,
в очите неизплакани сълзи?
Недей да бързаш-нека ти разкажа ...
Не е конфликтно
Вървя през живота с две дини под мишница,
а той заканително маха със пръст.
Събрани пред прага ми, всички орисници
мечтите ми жадно разпъват на кръст. ...
Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха. ...
Ето ни тук, след толкова време,
помъдрели и силни дори -
на живота мъката с радост преплели,
радостта в мъка оставили да гори.
Ето ни днес - уж помъдрели, ...
Някъде във мрака чух гласа ти,
топъл и приканващ ме към теб.
Така се молих да те виждам във съня си,
но ето, че сега стоиш пред мен.
Очите ти така ме омагьосват ...
Тук няма земна суета
и дневните тревоги са решими в утрешния ден.
Най-важното в деня е сериалът –
оживяват Камила, Есмералда и Томас!
И вечерите са щурчаво тихи ...
Рожденият ми ден
В деня фатален стих ще сътворя
от вечното, от чистото и от нетленното,
ще продължавам пътя си съдбовен да градя -
загърбвъм смело сивото и черното... ...
Ще те обичам отдалеч.
Ще те обичам, без да те поглеждам.
Ще те обичам – няма да се срещаме,
ще стена глухо в спомена за теб.
Не изживяхме миг щастлив и безметежен. ...
ОТГОВОР
Попитах вятъра, който свири в нощта...
и научих за твоята тъга.
Попитах звездите, които вечер изгряват...
и научих, че ти най-силно ме обичаш на света. ...
Понякога съм пепел от огнище,
върху което се топеше злато.
Тогава се усещам като нищо -
незапочващо, безкрайно, но познато.
Понякога съм златото над огъня, ...
Събудих ли те? -плахо ме попита.
И устните ти моите откриха.
(А аз не спях. Бях горе при звездите.)
Целуна ли ме? - аз отвърнах.
Не те усетих, ти кога дойде?! ...
Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле, ...
Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!
Какво се случи с вас, та се изгубихте? ...
По склоновете тичаше пенлива,
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно, ...