Poetry by contemporary authors

259K results

* * * 🇧🇬

Стъпвам тихо по стопяващите се следи на лятото.
Като пясъчна буря отивам си аз.
Самотен е плажът и матово златото,
а устните пеят песен за нас.
Нима безвъзвратно отива си всичко? ...
1.4K 5

С последни сили 🇧🇬

Изгонвам мечти,
пресушавам сълзи,
усмивка изтривам,
любовта осмивам,
цинизми говоря, ...
1.3K 1

Човекът с трите пръста 🇧🇬

Човекът с трите пръста свири Моцарт
всяка вечер
за по десет лева.
Виртуоз е,
но няма пи ар. ...
1.4K 7

Циганското лято 🇧🇬

Последните лъчи на слънцето
се изляха в дюлята на двора.
Усещам тънкото ухание
на ябълки и вино,
на огън и билки, ...
1.1K 4

Мелнишко 🇧🇬

Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...
1.1K 18

Eсенни щрихи 🇧🇬

ЕСЕННИ ЩРИХИ
Слънчева есен
броди навред,
целува цветя,
гори и поля. ...
1.3K 1

сенрю 🇧🇬

Лястовици по жиците
вземат енергия за полета
милите ми крадци
938 6

Събудих се 🇧🇬

Събудих се. А бях море в съня си,
бурно, неспокойно.
И в него ти - самотен остров.
Сънувах ли? Бях тъмното небе.
И буреносно. Насред небето ...
899 6

Цигулар 🇧🇬

Спря се отново и тежко въздъхна.
Трудно се движи, всичко боли.
Пустата старост вкопчи се в него
и нощем не дава му даже да спи.
Бедният цигулар от нашата улица, ...
1.3K 7

Вятър 🇧🇬

ВЯТЪР
Стига, ветре, си лудувал,
спри се, престани,
остави ме да затворя
уморените очи! ...
4.6K 9

Дефицит на целувки 🇧🇬

И двама знаехме, че ще сгрешим,
страхувахме се "нещо" да не разрушим,
"нещо", по принцип, неразрушимо
и се забъркахме във "нещо" неразрешимо.
"Дефицит на целувки" - каза ми веднъж, ...
1.2K 2

От извора 🇧🇬

Спри за малко бързите си стъпки.
До извора ела и приседни.
Усещаш ли по тялото ми тръпки,
в очите неизплакани сълзи?
Недей да бързаш-нека ти разкажа ...
2.7K 31

Не е конфликтно 🇧🇬

Не е конфликтно
Вървя през живота с две дини под мишница,
а той заканително маха със пръст.
Събрани пред прага ми, всички орисници
мечтите ми жадно разпъват на кръст. ...
1.2K 32

В очакване 🇧🇬

Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха. ...
832 1

След време... 🇧🇬

Ето ни тук, след толкова време,
помъдрели и силни дори -
на живота мъката с радост преплели,
радостта в мъка оставили да гори.
Ето ни днес - уж помъдрели, ...
1.3K 2

Разреши да те обичам 🇧🇬

РАЗРЕШИ ДА ТЕ ОБИЧАМ
Докосни ме,
като нежен бриз, окъпан в мечти.
Усмихни се като слънце
и като вятъра ще те целуна. ...
1.3K 1

Желание 🇧🇬

Желание -
и само то е в мене
дори в съня ми сладко стене
... предавам се.
Изпих го ...
1.1K

Няма те .. 🇧🇬

Някъде във мрака чух гласа ти,
топъл и приканващ ме към теб.
Така се молих да те виждам във съня си,
но ето, че сега стоиш пред мен.
Очите ти така ме омагьосват ...
1.4K 3

Селце от звуци - лято 🇧🇬

Тук няма земна суета
и дневните тревоги са решими в утрешния ден.
Най-важното в деня е сериалът –
оживяват Камила, Есмералда и Томас!
И вечерите са щурчаво тихи ...
1.2K 3

Балада за Труди 🇧🇬

Част първа
Обичана
От снимката ме гледаш Труди
красива и тайнствена
Може би имаш ...
930 1

Коцкар 🇧🇬

Коцкар
Всяка мацка ще е моя
щом наруша и аз покоя!
Неустоим съм за жените
за мене тръпнат те горките! ...
1.1K 5

Земя на листец продума... 🇧🇬

/ по Журавушка /
Виж, брезите се разтвориха
в тежката мъгла.
На листенце проговори
майчица Земя. ...
953 13

Среднощно шептене 🇧🇬

Среднощно шептене в ефира
( между Адам и Ева)
Той:
Вечерта, докато розата я милва тревата,
докато тихата нощ сънува деня, ...
1.3K 2

Виртуална луна 🇧🇬

Виртуална луна
Луната ни гледа ехидно,
oчудено в мрака наднича,
прозява се някак привидно,
не вярва, че пак те обичам. ...
1.7K 11

Аз 🇧🇬

Аз вятърът съм...
който те настига,
когато тръгнал си занякъде.
Аз буря съм...
след топъл, жарък ден. ...
995 6

Рожденият ми ден 🇧🇬

Рожденият ми ден
В деня фатален стих ще сътворя
от вечното, от чистото и от нетленното,
ще продължавам пътя си съдбовен да градя -
загърбвъм смело сивото и черното... ...
1.5K 14

Липсвам си! 🇧🇬

Липсвам си,
когато са ме напуснали думите
и денят ми престане
да се задъхва от страсти,
когато пусна в дома си ...
1.2K 12

Към теб 🇧🇬

Понякога ще идвам във съня ти...
Н. Вапцаров
Съзирам мъничка къщурка
приведена от старост, може би
и газеничето светулка ...
982 3

Несподелената любов 🇧🇬

Несподелената любов
Ти едва ли би разбрал
какво ми е на мен сега...
Стоиш срещу мен,
мислиш... гледаш ме... ...
2.1K 14

Ще те обичам отдалеч 🇧🇬

Ще те обичам отдалеч.
Ще те обичам, без да те поглеждам.
Ще те обичам – няма да се срещаме,
ще стена глухо в спомена за теб.
Не изживяхме миг щастлив и безметежен. ...
1.8K 4

... избързал епилог...? 🇧🇬

... избързал епилог...?
Аз ще дойда. Някъде в нощта.
На някакъв измислен остров.
Ти събирай съчки. За пещта.
Перата да горим. Тъй просто е... ...
1.1K 29

Отговор 🇧🇬

ОТГОВОР
Попитах вятъра, който свири в нощта...
и научих за твоята тъга.
Попитах звездите, които вечер изгряват...
и научих, че ти най-силно ме обичаш на света. ...
1.4K 13

Огнено(+)студено 🇧🇬

Понякога съм пепел от огнище,
върху което се топеше злато.
Тогава се усещам като нищо -
незапочващо, безкрайно, но познато.
Понякога съм златото над огъня, ...
1K 9

Приспивно... 🇧🇬

Събудих ли те? -плахо ме попита.
И устните ти моите откриха.
(А аз не спях. Бях горе при звездите.)
Целуна ли ме? - аз отвърнах.
Не те усетих, ти кога дойде?! ...
843 7

Най-хубавата музика са очите му! 🇧🇬

На Тебе!
Момчето ми е палаво жребче -
с копитцата си
ту милва ми косите,
ту ги роши; ...
1.3K 7

Силиконен флирт 🇧🇬

Силиконен флирт
Ще ме пронижеш с очите си.
Като мълния ще ме горят.
Аз не броя дните си
днес искри ще завалят! ...
1K 7

Есен 🇧🇬

Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле, ...
1.6K 36

На 40 и около тях 🇧🇬

Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!
Какво се случи с вас, та се изгубихте? ...
1.1K 16

Река 🇧🇬

По склоновете тичаше пенлива,
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно, ...
1K 23