Тръгвам по пътека една в близката гора,
мисля си за красивите неща...
Около мен е така зелено, приказно вълшебно,
някаква мaгия крие се зад зелената премяна,
искам да разбера каква е тази неземна красота... ...
Повярвай, от любов не се умира!
Умира само светлото в очите,
понякога сълзите ти напират
и някак си смехът ти е преситен.
И може да се случи да тъгуваш, ...
Ако твърдя, че те обичам, защо се бих тревожил,
че днес от мен се отричаш
и чувствата към друг си вложи.
Поиска да си тръгнеш на рождения ми ден -
свободна си, върви - "няма проблем". ...
Всичко е вече готово, чакаме само оная-
Веселата - с косата - да се изкаже накрая.
Тежка е нейната дума, но след това ти е леко.
Тихичко, даже безшумно тя те отнася в небето.
Ти си отдавна готова - ние готови сме също. ...
Не говори. Аз просто нямам сили.
Не мисля. Не очаквам. Не сънувам.
И дъждовете отдавна са отмили
надеждите за неочакваните срещи...
Замълчи! Аз собствените си мисли не чувам. ...
Стои във мрака тъжно дете, с отворени ръце чака своето сърце.
Под небето лежи на жълтата трева и гледа замечтано сивата зора.
Тупти в гърдите й нещо различно и чуди се тя как да го спре.
Тъгата надвисна над нея.
Сълзи по лицето се стичат и уж трябва да топлят нейното лице, ...
В посоките на някой кръстопът
сърцето ми към теб ще се разтвори
и силните криле ще се стопят
към залеза на птиците, в простора.
Авлигата едничка ще се спре ...
Чуй ме ти, който ме създаде!
Чуй ме ти, който любов ми даде!
Сега съм тук без глас и без име,
не мога да дишам, боли ме, боли ме!
Скитам някъде, не знам къде ...
Ледено студени сме -
птици без души и без криле,
във чувствено затъмнение
са оплетените страсти на едно сърце.
Събуждаме се със целувката на утрото - ...
Красотата виждаш в моите очи,
красотата виждаш в душата ми свенлива.
Красотата виждаш в моите мечти,
красота за теб са нежните ми думи.
Красота за тебе е, когато се усмихвам, ...
Възможно е да свикна със гласа ти,
така че си спестявам тишината.
По-лесно бих те махнала от пътя,
отколкото да падна на земята.
По-лесно бих започнала от нула, ...
В светлината на изгреви трескави
търсиш знака божествен за нас,
жадно вдишваш на птиците песните -
да познаеш сред тях моя глас.
Тишината уханна на вятъра ...
Един утихващ ден - маслена лампа,
във който с тебе толко' си приличахме,
един скован живот - врата без панти,
отключих и видях, че сме различни.
По дяволите! Ние сме различни, ...
Лети и събуждай, но не и със жило,
че всеки се плаши от твоята песен...
Така ще си бъде, така е и било:
Пилци, летяща, броят се наесен!
Октомврийският вятър събудил е слънцето. ...
Крадем минути за капка наслада,
без пощада раздаваме нежност, любов.
Бурен вик насред огнена клада,
в сърцата най-светлият зов.
Души на разтреперени птици, ...
Пламъче мъничко в мене остана-
от слънцето есенен дар,
в дълбокото някъде, там е прибрано -
в душата - златист кехлибар.
В ракличка малка, зад шест катинара, ...
Остаряло лице, откъде те познавам,
във теб има нещо далечно красиво,
което съм искал, дори обожавал,
но твърде различно, не толкова сиво.
Чертите ти – остри, а устните – свежи, ...
Добър ден Любов...!
Късмет, че те заварвам вкъщи.
Смей ми се... Но аз без срам дойдох
макар, че малко съм намръщен.
Та... да те питам - как така успяваш? ...
Не искам да разбираш, че съм ничия...
... И сама заспивам всяка нощ,
сънувам неизказано "Обичам те",
прободено до кръв със нож...
Не искам да ме виждаш разсъблечена, ...
Затвори очи и ме прегръщай нежно до съмване,
не помисляй за друга, а само за мен.
Нека твойте ръце само моята плът да докосват,
нека твоите ласки мои да бъдат, дори само за ден!
Не помисляй за нищо, просто нежно целувай, ...
като воденичен камък лежа в краката ти
ти кълвеш зърна за полет до боговете
аз ги смилам да нахраня човеците
с крила сменяш одеждите
и към небесата поглеждаш ...