Като камбанен звън... Като топло лято...
събудил тишината! Като зимата студена...
Като птичи глас... Като пролетта...
повикал пролетта! прераждаща ни изведнъж
Като разцъфнaл еделвайс Като есента... ...
Как в сърцето ми блика нова, нежна любов?
И цъфти трепетлика, запленена от зов.
Как сама да остане в тази приказна нощ?
Как сърца недокоснати ще трептят цяла нощ?
От любов озарени, от любов запленени! ...
Тук вече няма кой да ме посрещне...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...
Уморения град плени тъмнината.
Затихнаха вече опустелите пътища.
Последните будни минути в леглата.
Уж заедно крачим, а сме в безпътица...
Твоето чело ще докосна със устни. ...
Колко искам да извикам – МАМО
колко искам ТАТЕНЦЕ да изрека
но не мога тези думички да кажа,
за това, че във живота съм сама.
Нищо нямам във света огромен ...
Поговори със мене, Съдба.
Пресъхнала съм от очакване
за онзи, истинския, само моя път,
за който като дъжд съм се разплискала.
Поговори със мене, Съдба. ...
Когато мракът се превръща в светлина,
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви. ...
Аз знам всичко за тъгата и сълзите,
мога да целувам ветровете,
мога да изгарям пътища и бури да омайвам...
Да прегръщам болката и да целувам вярата,
да се взирам в пъкъла, а да бленувам рая. ...
СЪЩАТА ТВ ПРОГРАМА
Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...
така не намери тя свойта любима програма...
Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея
във някоя друга държава със цветни алеи, ...
Отхвърляш всички минали любови.
Последната е младост и възторг.
И свобода. Разкъсани окови.
Милувка късна от самия Бог.
Макар че слънцето над теб е есенно ...
Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал! ...
Света си преобърнах и разрових,
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина ...
Спомни си за добрите времена,
когато млади, влюбени горяхме,
изпълнени с копнеж, без суета
ний през света усмихнати вървяхме.
Спомни си за онези времена, ...
Запомни ли частици от очите ми,
които се премрежваха в леглото ти
и тонът, с който казвах ти "обичам те"?
Запомни ли ме? В празни чаршафи самотно ли е?
Не е. Ти сам не си оставал. ...
Аз знам, че няма да се върнеш,
не исках и да правиш това,
но исках преди да тръгнеш,
да ти кажа следните слова:
„Аз много те обичах и в това бе моята вина. ...
Ти казваш ми: "Не ме обичаш!"
А дали за теб това не е така?
Лъжовни думи тихо сричаш,
оставяйки си всеки път отворена врата.
Ти казваш, че съм сляпа и неблагодарна, ...
Крадем от себе си, от времето.
Неразбираеми, обречени.
Измисляме истини, събираме щастие.
От нас ще се разпръсне пепел.
Не мокрени от дъжд, а от сълзи, ...
Отново е тъмно. Нощта е царица.
Танцуват звездите - дошли са на бал.
Пак първа цигулка подхващат щурците
и гони ги вятърът – бас закъснял.
Луната учудено слуша и свети – ...