На синчето ми - II
За мишока Мишо искам да ти кажа,
приказка чудесна днес да ти разкажа.
В кухнята под скрина бил си спретнал дом,
там похапвал славно тоя гастроном. ...
Не можеш, вярвай, да избягаш от мене ти!
Аз съм ангел от небето, пратен да те навести!
Нося всичко, дето е в мечтите ти!
Подарявам си сърцето. Искаш ли го ти?
Бягаш ли - няма да успееш! ...
Разлива се лазурът във очите ти.
В най-синьото на твоите очи...
Морето се е ширнало смирено
под слънчевите ласки златни.
Нататък... все навътре, в необятното, ...
Мечтая скоро скришом да те зърна,
там, приседнала зад чашата с кафето,
да пристъпя леко, с две ръце да те прегърна,
да нахълтам тихо, нежно във сърцето!
Мечтая! А ти нахлу във мойте мисли, ...
Тъмни облаци небето помрачават, ледени лъчи храбреца не спасяват,
и гръм и светъл удар вой надават, всички люде вече се страхуват,
а нейде сред безкраен мрак лежи тяло ранено, разкъсано, студено.
Умрял храбреца там отдавна, с неговите кости вълците пируват.
Паднал жертва на война безславна, само въл ...
Прибирам косите си, убивам мечти,
погребвам крилете си, изгарям слънца.
Не крия сълзите си, дори не сънувам.
Сбогувам се - с теб.
Това е най-дългата нощ - не вали!
Всеки миг е записан от някого,
всеки час е желан – разпилян.
Всеки ден ни донася по истина,
а нощта ни излъгва до срам.
През годините пъстрата дреха ...
Небето на трохички пропада.
Магия е в лятната нощ звездопада.
Нещо в паметта ми прошумоля -
един парфюм от сянка млада.
Обичам онази, която идва във стихове тук! ...
Когато затреперят сетивата ми,
кръстосани от гладни рими
и светнат във зелено магистралите
към най-възторжените стихове,
тогава зная, че в очите ми ...
Искам моето писмо до теб в бутилка да изпратя
и вярвам, че винаги до теб то ще пристига,
по неписани закони добротата ще затворя,
с вечност и любов, осветени от олтара.
Искам моето писмо до теб в бутилка да изпратя ...
Във мислите си все към тебе тичам
измислена, но не случайна...
Случайно само в твоя свят се вмъкнах,
а днес ще искам да остана трайно.
Не ме гони! Не ме напъждай само. ...
Там, на безлюдни пристани,
акостирали са нечии Души,
пътници, понесли своята Мечта,
в мрака... от целувка слисани,
отронват застинал стон в две очи. ...