Кости гниеха, на полето далеко,
кости на човека, обичал досега,
дни и нощи на мъка, превърнали копнежа в следи,
кой бе убил човека в страстта,
кой бе превърнал плътта в коста, ...
Освободена от веригите на своето племе,
забравила тежест и бреме,
искам да тичам на воля,
без да моля за разрешение
сред безбройни правила за поведение. ...
Целуни ме диво в дъжда,
завърти ме във приказен танц,
пий от устните сладък нектар,
на дъждовните капки не давай шанс.
Върху тялото мое покрий с устни ...
С въгленче теб ще рисувам във стих.
С очи, с очи ме разстреля!
Моята обич е тайна и тиха,
а олтарът ни е постелята...
Смутеното утро със срам ги загръща ...
Есен тиха, тъжна и замислена,
Лятото ми все така копнееш!
Да заспиваш под купола на милион звезди
и да се събуждаш сред уханието ми
на цветя и билки, ...
Животът, ми прилича на врата,
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое, ...
Толкова я мразят и обичат,
крият голотата и, събличат я,
и я пазят ревностно за себе си,
като накит от тракийско време.
Зидат я в метрото на душите си, ...
Празен... поглед. Рее се... там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се, търси... огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата... очакването... ...
Аз бързам към своята човешка звезда,
където зеления ми сън да зазвучи...
Аз, грешник, с протегната земна ръка.
Ти, за любовта си, слязъл по лунни лъчи.
Аз, неразрошена, колеблива вълна... ...
Тихо цигулките плачат в нощта!
Изгаря душата в огнени мъки,
стонове далечни отекват в безкрая до мен,
стонове безкрайни от болки кървящи.
Тихо ангелите пеят в нощта! ...
Гласът на вечния въпрос
Дали светът ни разтворена книга е
на писател, уморен от живота,
или прелъстен от някоя муза,
въртоп от мисли изливащ с охота... ...
Ще ми се да построя идеалния човек.
Да е светъл, пъстри думи
да заливат, от него, слуха ми,
да не ме занимава със себе си,
да не го занимавам със мене. ...
Какво се случи с нежността за двама?
Къде угасна светлата искра?
Нима в живота нищо трайно няма
и преходна е даже любовта?
Нима ръце, преплетени до вчера, ...
Лети понякога и се усмихва,
на хората, които са щастливи,
а тъжните до себе си притиска,
прелива им от своите сили.
Готова е на всичко тя за всеки, ...
Аз ще те докосна. Като в сън.
Хиляди пространства ще се сблъскат,
див пожар ще пламне, ще е звън,
всеки миг от времето откъснат.
После тишината ще блести, ...
Защо ми се играе на трудно обичане,
когато лесното е толкова... лесно?
Защо искам все да давам повече,
отколкото всъщност ме искат?
Защо с нерви отрупвам неотминали срещи, ...