Poetry by contemporary authors
Не трябва, но ми липсваш... 🇧🇬
- А исках силно да те мразя,
но липсваш ми ужасно и боли!
Боли, не спира тази рана да кърви.
И дните тъй студени - лента чернобяла ...
Докато умра 🇧🇬
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...
Потомка на Мария 🇧🇬
и ще те гледам само в очите,
защото истински живях
с платна, люлени от мечтите...
С вълшебствата на източната нощ, ...
Толкова те обичам... 🇧🇬
нямам въздух в гърдите, дълъг ми е този ден...
Колко силно чувство е това, един човек да бъде всичко,
нямаш никаква вина, че не съм до тебе близко,
липсва ми гласа, който говореше ми сладко... ...
Навън... 🇧🇬
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно ...
Ангел 🇧🇬
да хванеш изстиналата ми ръка,
когато потъвах във води отровни.
Рай ли бе, или земна душа?
Ангел бе ти - да ме превеждаш, ...
Самота... 🇧🇬
Живот ли е това?
Тежка ли е таз съдба,
щом обречена е да се скита сам сама?
Не е тежка, нали? ...
С чар ще те превзема! 🇧🇬
С чар ще те превзема,
моя малка
хризантема!
Звезден прах ...
Къщичка от карти 🇧🇬
Висок, красив, несравним,
нагоре, нагоре към небето.
Висок, че от далече да се вижда.
Мислим си: ...
Онази нощ... (продължение) 🇧🇬
Онази нощ сънувах, че те имам.
В косите си заплитах любовта ти
и виждах във очите ти душата си.
Жадувах теб. Проклинах самотата! ...
Съновидение 🇧🇬
сякаш беше родния ти дом.
Балонът от кошмарите се спука,
а ангел за възхвала даде тон...
Запяха песента на благините ...