Дъждът - тиха приказка, плахо вали.
(Забравих да взема чадъра, разсеяна.)
Вървя и си мисля: "Защо ме боли?
И днеска ли няма да те изживея?"
Отровно зелените майски дървета ...
Душата си за теб във храм превърнах,
а олтара в него – твоята душа.
Икони бяха всички обещания,
а погледът ти - скрит в свещта.
Във храма бях единствен богомолец ...
Огньове от късната есен. Това е тя.
Безпощадно запалва болка в небето
и косата и е вихрушка червени листа,
които вечер в ръцете му светят...
Пръски от дъжд и въздушна мъгла, ...
Ти ли си тази която тревожи
моите мисли и трепетни нощи
ти ли се вмъкна на пръсти в ума ми
грабна дъха ми и се наложи
глътките въздух да си изпрося ...
Позволявам си да изкарам яда си,
когато имам нужда…
Да се развилнея и после отново да съм
тихата, спокойна, никого засегнала.
Позволявам си да изплача сълзите си, ...
Мъжката любов кара ме да плача.
В емоции дълбоки тя често ме въвлича.
Студенината своя аз забравих
и в плача си се удавих.
Вибрациите техни във гласа им аз усещам, ...
Твоите копринени бикини,
искрящи като лъч във летен ден,
изплуват в мен, откакто си замина.
Така болезнено ми липсват те.
По бедрата ти изящни, гладки, фини - ...
Късове мисли, безтегловно провиснали
от съдраното мое небе,
милиони бои, в главата ми плиснали
безкрайните си цветове
Лилаво - мечтите ми, за теб мечтани. ...
Носи в мрежата си хляб, маслини и бутилка вино -
поет на прехода. И вчера, виноват
за своето бохемство и препиване,
по подразбиране -
в морала слаб. ...
Погледнах снимката ти уж случайно
и тъжен спомен в мене долетя,
видях, че сме били ние заедно,
видях нашата несбъдната мечта.
Кой да знае, че след ден, че след два или три, ...
- Хей, липсваш ми!
Но дори и думите са безсилни,
за да изразят, че си част от състоянието на душата ми!
Като герои сме от "Приказки без край",
които ний сами си сътворяваме! ...
Очите ти са котешко зелени,
а устните - разцъфнал розов цвят...
Не си ли сътворена ти за мен
в този сив, така безличен свят?...
Усмивката ти - пясъчна дантела… ...
Чугунено небе. Разплетен вятър.
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,
но слънчевите чепки всепоглъщат – ...