Poetry by contemporary authors
Бдение 🇧🇬
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше, ...
страст 🇧🇬
огънят в камината огрява две тела...
едни ръце се милват с карамелени ласки...
две тела се сливат във едно...
безброй шоколадови целувки опитват сладкия грях ...
Боси 🇧🇬
ходим боси по небето.
В ред се сипят хиляди мечти
като бял прашец в сърцето.
Светлини блещукат импулсивно ...
Камбанно тъжна 🇧🇬
изстрадана във времето...
на острата шпага порива,
запазила в мене...
Тленно изгубена в сън, ...
Аз съм 🇧🇬
еротично, сластно.
Да погаля тялото ти с криле на пеперуда,
да обточа с езика си контурите греховни.
Ах, искам те както пчелата налита на цветния прашец. ...
Нека спят оръжията 🇧🇬
някой крие тайните и с мърляви ръце.
Точно там, зад суровата фасада,
нейното сърце се гърчи, страда.
Полагам в сън оръжията си, ...
От нас ще произлязат боговете 🇧🇬
от мъртвата природа.
Започнахме от жаби и рептилии.
Достигнахме
на космоса до свода. ...
Аз 🇧🇬
искам да крещя, но нямам глас,
забивайки се мощно в същността на самотата,
опитвам да се запозная със собственото АЗ.
А то е гадно, гнусно, осквернено, ...
Думи, неизречени (посветено) 🇧🇬
слънцето от страх се скри.
Но на небето си оставаше луната,
която се любуваше на цветните искри.
По устните си вкус на грях усещах, ...
Пепел 🇧🇬
При теб да дойда и да те прегърна.
Протегнах пак ръка към теб.
Но пламъкът я бе обгърнал.
Отдръпнах я от твоята, защото ...
Едно момиче... 🇧🇬
Сама... за пореден път стои в къщи,
в огледалото едно лице й се мръщи...
По което се стичат сълзи,
по погледа му личи колко сърцето боли... ...
Създай ме отново 🇧🇬
такава, както бях преди.
Скрий дълбоко раната незаличима,
спаси ме от кошмара в моите дни.
Как искам нощта да не свършва, ...