Ненадейно ти в живота ми се появи.
Ах, колко непредсказуем и с палави мечти.
Красиво беше ни почти.
Още миг и щеше да ни заболи.
Така решихме да се разделим. ...
Облаците тъмни, потъмнели,
захлупиха надвиснало града,
а въздуха необичайно, зимно са сгрели -
"Ще дойда скоро." - знак подава ми снега.
А залез снощен, офиса ми оплиска, ...
Отново си сама в тъмнината на нощта.
Забиваш жадни нокти във плътта.
Жадуваш пламък, но изгаряш в самота.
Търсиш пак ръцете ми и нежността.
Лежиш сега, обвита в тъмнина. ...
Съдбата следва всяка своя висина.
Преглътвам, вдишвам всяка нейна плитчина.
Препъва ме победно, свято ме владее.
Започва пак в мен утрото да виделее.
Съвземам се - жарава с облак преминава. ...
Снегът плете бяла красота,
усмивка на дете през заледените стъкла,
звън вълшебен и следи от шейна,
дъх на Коледа и бяла тишина,
с пръсти по стъкло рисувам ...
Али, кози, чешми...
В кафенето, скрит в кьошето,
Али си пиеше питието,
до него седнах и аз жаждата си да оправя,
а той започна живота си да ми разправя: ...
Не гледай нататък! Виж оня - лудия!
Виж онова побеляло момче,
дето в очите му летят пеперуди
и в джоба на ватенката топли врабче!
Той, по рождение, със света е на "Здрасти!" ...
Дойде като последствие от дъжд,
пречупен от лъчите на тъгата.
Погледах я щастливо - като мъж,
намерил във очите и дъгата.
Лицето и - по-нежно от сълза, ...
Крещи и викай, че ме мразиш!
Обиждай, мачкай силно моята душа!
Напук на всичко в спомен ще те пазя,
напук на теб ще диша още любовта!
Разказвай пак на другите за мене! ...
Посвещавам го на Н.
Събрахме се като стрелките на часовник,
тиктакащи във ритъма-любов.
Наивни с ласките на стар любовник,
изгарящ в трепета на порив нов. ...
От морето се чу крясък
Намигна единият - изплези се другият,
поредният кикот едва с шепи прикриваха,
а отгоре ги гледаше една Месечина
и тя се усмихваше на таз дивотия. ...
Тази вечер оставяш ме сама
и си мислиш, че след теб ще тръгна, а?
Ха-ха... не ме карай да се смея...!
Миличък... аз тепърва почвам да живея!
Хайде тръгвай! Само пречиш! ...
Не с бич, а със езика жлъчен
неправдата повалял си камшично.
С истини лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.
Коктейли шумни ти не си почитал, ...
Веднъж годишно Америка не стига.
Веднъж годишно си тук само телом,
a сърцето се гуши след края на картата;
и думите, с които се будиш,
не са на някакъв странен език – и думите, ...
Хей, момиче, къде се губиш ?Не съм те срещала от векове...
Чух, че си се омъжила, че имаш вече и дете...
Порасна, а... не ти се искаше, но няма как...
щом си стъпила на пътя, няма да подвиваш крак...
А, мечтите ти? Какво? Не, не може да живееш вече с тях... ...
Надничаш страхливо в душата ми
и в екота на стиха ми се стапяш.
Прелистваш ме с пръсти, когато
не можеш във мен да потънеш.
Изпиваш ме с виртуални капчици, ...
Обичам... както никога досега...
обичам истински със сърце и душа...
давам всичко от себе си...
но дали е достатъчно... дали?
обичам... и винаги ще те обичам... ...