Онзи дъжд който замина на север,
не успя да проплаче над нашия град.
Небето сега е синя постеля
по което надежди като птици летят.
Как красиво се реят надежди за благост, ...
Знаеш ли как вечер заспивам с мисли за теб...
Знаеш ли как сърцето ми бие само за теб.
Знаеш ли как в ума ми си постоянно, как заобичвам те бавно.
Знаеш ли как изтръпвам като ме докоснеш,колко много щастие ми носиш...
Знаеш ли нощите колко са ми самотни без твоята прегръдка, знаеш ли как жадувам аз ...
Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
Изоставени на произвола на съдбата,
те пораждат болка и тъга в душата!
Кой го е грижа и се вълнува за тях!?
Кой ги забравя, когато мисли:"Успях!"?
Не мислите как на слабите да помогнете, ...
Летят в небето ято от безкрили патки.
Крака размахали усещат свободата.
Сред тучните поля под тях препуска
табун коне със граматични пранги.
Във тихите води на езерото плуват ...
Дали изтича времето на разума
и преобръща сякаш този свят,
аз не разбирам смисъла на казуса
да се лишиш от Божа благодат.
Какво, ако не бъдеш първи в злото? ...
Гергана дълго поглед не откъсна
от тримата щастливо вдъхновени.
Сърцето ѝ в терзания се късаше
и осъзна, че вече е решена
при братовчеда, който я обича ...
Зората подпали небето в рубини,
окъпа птичата песен в червено.
Слънцето тънки струни опъна,
паяче заплете ранните сенки,
в килими от слънчогледи огрени. ...
Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат ...
И по-добре сме бѝли, няма спор,
когато, пряко сили, в общ отбор
загърбили лъжата, бихме с три
на нула и враждата се стопи.
И по-далеч ще зърнем от носа, ...
Красиви думи всеки може да ти каже.
Но иска се умение да те разтапя на водна баня, като шоколад…
В гърдите свие ли те, задух имаш ли във дробовете… Не! Не ти говоря за страдание!
Гориш отвътре… Сърцето го обзема жега - става Ад!
Навсякъде по цялото ти тяло топлина! ...
Сърби ме тялото от пустите комари,
езикът ме сърби от ругатни,
сърби от новите процентови шамари,
министърът с които ни дари.
Сърбежите и утре продължават. ...
САНИТАРЕН ПОЛУДЕН
Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,
във кофата със три пакета „Бинго”. ...
Виж, татко, тук е вече кака Роси!
Тя рано е дошла и ни посреща!
"Дали ще ми задават те въпроси?
Видяха ли я? Стана ѝ горещо...
Момчил и Поли тръгнаха към нея, ...
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН
... смирих се с невъзможните неща,
с които цял живот бях в тиха разпра –
да си мълча, когато глупостта,
наместо да малее – с кеф нараства, ...
На Царевец под южната стена,
в тераса ниска досами реката,
представят ни, на нашата страна
духа, историята, красотата.
Макети достоверни - близо сто, ...
Гледам - мама боядисва яйчица,
и прекрасни стават всички.
Но питам се, ако съм добра,
ще ми даде ли тези хубави боички?
Ех, тогава скучните ни стаи бели ...
Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...
Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...
Търся те на ръба на лунния сърп.
Търся те в сблъсък на облаци сиви.
Търся те в ствола на стария дъб.
Търся те в ручеи буйни, пенливи.
Търся те в жадни за ласка ръце. ...