АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН?
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива, ...
Не ме търси в смирената луна.
Не ме търси в звезда на небосклона.
Не ме търси в несбъдната мечта.
Търси ме в полета на чайка волна.
Не ме търси сред шумна суета. ...
"ПИРОГОВ" ЗА ВЛЮБЕНИ
... понеже бях припаднал от Любов
по тебе нейде из квартал "Обеля",
откараха ме спешно в "Пирогов"
и ще съм тук – до другата неделя. ...
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...
Обичах, страдах и живях на макс.
Не се отказвах облак щом се спусне.
На утрото задавах втори шанс,
дори когато мъка се разпръсне.
Препусках, бързах, търсих своя свят, ...
Сълзите,дали са огледалото на любовта!?
Или са илюзия че съществува тя...
Назоваваме нещата с думи,
но с очите ги показваме, боли ме.
Ревниво пазим сърцето си от стрес. ...
Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...
The world is now different.
You are gone, I'm alone with my self-destructive thoughts again.
Even the weather's different.
The sun stopped shining.
You- the child of the Sun- are now gone, D. ...
Ела, поне за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всяко лято всъщност е последно
и няма повече да се повтори.
Листата на дърветата умират, ...
Танцувай с живота, порасло момиче!
Бури раждай по пътя си и в любови живей.
Всяка стихия в слънчева роба обличай.
В рани от болки, от сълзѝ възродена изгрей.
Всичко опитай, обятията свои разгръщай. ...
Бурята в душата ми притихва
и чувам тъжен тон от нежна песен.
На съдбата вече само се усмихвам
и вярвам, че животът е чудесен!
Не оплаквам миналото време, ...
Забрави Дон Кихот за вятърните мелници,
изпи до край горчилката от чашата.
Ръждата пропълзя и сивите му делници,
прегърнаха с доспехите си самотата.
По пътя някъде изгуби Росинанта… ...
Гърдите ти във мъжките ми шепи
намерили са топлина, уют, подслон.
Целувките ми всяка ще усети
и с устни ще изпия всеки стон,
във който твойта женственост напира ...
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
Душата ми се завърна се при мен
да проси за греха си, милостиня.
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня.
А тялото ми вече те забра́вя. ...
Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...