Нямам време често чуваме...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...
Земята ще те търси – само тя,
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя, ...
Болката стои в сърцето мое,
за розата бяла то си страдае,
мила, аз съм тъжен, неспокоен,
душата ти за мен не ще да знае!
Мрачна сянка хвърли облак, ...
Заради самият мен намразих себе си
и за кой ли път проклинах вярата си.
Загубвах се, намирах - а после плаках
в самота сред хора който не познавах.
Бълнувах, в святост се кълнях ... ...
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
Повика ме по име и Те чух.
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях! ...
Сега не ни разделя друго освен вечността.
Точно тя, приела клетвите ни за вярност,
обгръща тихо раменете на любовта,
но чувствам лоното ѝ самотно и хладно.
И я люлее, а аз люлея се с нея, ...
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
В мислите си крия светове,
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...
ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...
и
били мнозина
„съкратени“ - сиреч - уволнени -
чрез демократични евроатлантически промени
.................................................................................. ...