Poetry by contemporary authors
Две водки и лимонов сок 🇧🇬
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...
Осъден Вторник 🇧🇬
В съда влизам и полъхна пренебрежение, граничи кажи-речи с отвращение.
Вторник - в съда отвратени от нечия особа окаяна и остаряла, гонят, пъдят, свидно им е човечност да проявят и злобата си малко поне да спотаят.
Вторник - в съда изпъждат го клетия дядо, че миришел силно и не могат да му у ...
Риза за Братя 🇧🇬
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...
В деветата глуха къртичина 🇧🇬
Прозорците – сиви, а лампата – бледа.
Откъртва се в ъгъла сянка на кърт.
Гнездо чурулика за литнало чедо.
Небето събира в знак игрек ята, ...
Мое малко сърце! 🇧🇬
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...
Оранжевото... 🇧🇬
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
За мене Есента по хълма слиза 🇧🇬
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...
Не прощавам... 🇧🇬
Изхвърлиш ли Душата ми, в пустиня...
И сърцето ми, ранено да кърви...
Недей да чакаш прошка... Милостиня...
Тръгвай си..! За мене забрави..! ...
Късата клечка 🇧🇬
Късата клечка е вече изтеглена!
Последният старт отдавна е даден!
Всеки ден Жестоки Трагедии гледаме...
Нощес Мароко беше Ударено! ...
Водата 🇧🇬
Водата студена на тялото обляна,
за тялото е малък стрес,
и точно по-, стряскане е леко тя.
Куче внезапно се излайва - стряскаме се леко. ...
Помниш ли? 🇧🇬
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
Ще работя в МеВеРе 🇧🇬
ще работя в МеВеРе!
И съвместно с моя батко,
с белезниците в ръце
ще преследвам тук бандити ...
Искам да съм...фея - еколог 🇧🇬
да съм с мисия тъй важна,
че да мога, хей така,
със усмивка на уста
да извършвам чудеса ...
Време за мълнии 🇧🇬
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни. ...
Екстрасенсът от Варна 🇧🇬
Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица! ...
Слънчева целувка 🇧🇬
Изпратил си ми слънчева целувка
на лятото с последните лъчи –
въздушна, нежна и красива,
със цветовете на мечти. ...
Писмо от Космоса 🇧🇬
… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –
че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,
че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори, ...
Лятно време 🇧🇬
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...
Септември 🇧🇬
Септември е начало и край.
Край на лятото, начало на училище.
Начало на месеците с “р”.
През септември дърветата се събличат, ...
Играта приключи 🇧🇬
ще търсиш след мене сред звезден всемир,
от гордост и ревност ти беше заблýден,
и влюбен до лудост... бях твоят кумир.
Все още ли вярваш, че пак ще се върна... ...
"Амин" казал молецът 🇧🇬
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
Когато порасна, искам да стана 🇧🇬
искам да стана
и с цветята като фея
да танцувам и играя.
Когато порасна и пианистка ...
Метеорология на самотата 🇧🇬
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...