Някой е рисувал със дъха си
тази нощ в сърцето ми картина...
Без бои и четка. С песента си
вятър в мен копринено премина...
Щрих от силуети два извая ...
И ето, пред света застава отново Тя,
нима изненада е това?!
"Снежна кралица без съмнение!" - всички изпадат в удивление.
Смразяващ поглед...
никаква искра. ...
В сатененото меко на душата ми
надиплените спомени са допир.
Усещане за теб - във много катове.
(поредният дори си няма номер).
Последният е тънък - от заблуди. ...
Празно е в бара, минава полунощ
и оркестърът замира във последен блус.
Мъж допива чашата и излиза сам.
Сервитьори уморени чакат тежък край.
Тя седи единствена вече часове. ...
Не ме оставяй, моля те, без време.
Не се отказвай от безмерното ни щастие.
Да си простим за всичко, има време,
не ме дамгосвай със нещастие.
Опитай се да видиш във очите ми ...
Беше нощ, звездите мъждеелеха сънливо,
а аз окъпан бях в мечти,
че ще мога пак да те прегърна,
че ще зърна твоите очи!
Едва дочаках утрото лазурно, ...
''Живеят само влюбените, останалите просто съществуват...''*
Птиците пеят. Всичко е красиво.
Влюбен си. Сляп? Може би.
Луната... Звездите... Чувството, че можеш да имаш всичко...
Прекрасно. ...
Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие? ...
Научих се да не изпитвам болка от предателство.
Научих се да не умирам от рухнало приятелство.
Научих, че приятели на тоз свят няма,
а любовта е само кратка забава.
Научих още, че животът всеки пре****а. ...
ТЪРСЯ СМИСЪЛ. И ТЪКМО РЕША, ЧЕ ГО ЗНАМ -
ПАК СЕ ВРЪЩАМ ОТДЕТО ПОТЕГЛИХ НАСАМ.
ТЪРСЯ ОБИЧ. И ТЪКМО УСЕЩАМ Я ВЕЧЕ -
ПРОУМЯВАМ, ЧЕ БЪРКАМ, ЧЕ Е НЕЙДЕ ДАЛЕЧЕ.
ТЪРСЯ СИЛА В ОКОЛНИТЕ, В СВОЯ СИ ДЕН, ...
Не е ли възможно да спреш
да ме караш да мисля за теб.
Моите дни се топят като скреж,
влюбен съм; ще се пръсне моето сърце.
Мислиш си, че си имам много други. ...
Две малки, тъжни, търсещи любов очи
дълбоко и болезнено във мен се взират;
две малки, нежни, ласкави ръце
около врата ми тихо, бавно се увиват...
Усмивка тези устни не познават. ...
Рисувам с пръсти, потопени в душата ми.
Овали в кръг бягат и се разминават.
В ъглите сенки, ненамиращи телата си,
невъзможния си отпечатък слагат.
Платно ми е стената на моята присъда, ...
Грациозно строга зима.
Със свойта снежна церемония покри мечтите ми и спомените ми.
Невинно бяла, ледена хармония.
Милиарди бели амбициозни клетки се вграждаха във тялото на бялата госпожица.
Аз - унесен в свойта нечувствителност. ...
Пепеляшка ли съм или принцеса,
а може би и двете (тлен и душа).
Принц не търсех, нито интереса,
исках да съм Дева (но все греша).
Вървях по най-утъпкани пътеки, ...
Ангел ли си?
Лишен от грях, безплътен,
приюти ме под крехките си крила!
Не летеше след мен, сля се с вятъра попътен,
за да се топля аз с белите ти пера!... ...
Отсреща на балкона, уж сред хората,
една старица шие своя гоблен.
Но всъщност е сама насред умората.
Прегърбена. Смалена. Като спомен.
Тя шие своя гоблен, но къде ли е ...
Аз искам винаги със теб да съм щастлива,
напред в живота с тебе да вървя.
С обич аз да те обгръщам,
да ти помагам в трудните дела.
Аз искам само твоя поглед да съзирам ...