ако имаш два три цента
плати ми престоя в люлката на любовта
и спри да притискаш тъпата луна в ръцете си
за това имаш мен
прокарай пръст по гърба ми ...
Подгони ме луната към дома,
постла ми буен вятър тънки дрипи
да легна върху яворно легло
и плод от нар със тебе да опитам.
Запя ми тихо нощното щурче ...
Всчкото злато на белия свят,
стига да можех, щях да ти дам,
и без стотинка ще бъда богат
с купола златен на Божия храм.
Всичките чувства на мойто сърце ...
Тъгата във очите ти се плиска
като вълна в самотен бряг.
На дъното им спомените скрил си,
навярно - съдбоносен знак...
Да знаеш как тъгата ти отива ...
С кервани се разхождах из пустини.
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.
Раздавах си с писалка от душата. ...
Във мъка отново е потънало моето сърце,
този път не ме нарани някое момче...
Животът тъй злобно със мен се подигра,
съдбата най-коварно и подло ме изигра...
След толкова много проблеми, ...
Не си я срещнал още... Но вече я предчувстваш!
Един невидим полъх, разпръснал тъмнината.
В копнеж си я заченал, във спомени - заключил...
Тревога непонятна, обсебила душата.
С години си я търсил... Но... все на кръстопътища... ...
Отиваш си. За кой ли път?
Но вечер пак се връщаш във съня ми.
Откривам те във всеки кът
и плаша се - засилва се страхът ми,
и бягам, бързам да се скрия, ...
Изпреварих всички събития,
изписвайки всяко във стих,
сетивата ми будни предричаха
края на една невъзможна любов.
Тръгнах си, още преди да пристигна, ...
Ден като всеки друг, но въпреки това различен,
един живот безличен, в свят на сенки, хаотичен,
трагикомичен, образ - мразен, може би обичан,
затворен в себе си живее в своя спомен личен.
В огледално отражение, лице без изражение, ...