Борбата е безсмислено жестока,
а съпротивата, разбираме накрая, е излишна -
сбъдва безмилостно времето всяка
безока и тежка, безлика човешка съдба.
Разстрел, опело, помен, после... нищо - ...
Ти помниш ли онези планини,
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда, ...
Самотата искам да е до мен,
всичко взимай - вече нямам и мен,
бягай надалеч - аз ще те покоря
и не питай - вече нямам душа...
Тъмни истини ме обливат сега, ...
Защото ме помоли си отидох.
Колко пъти убивах твоето сърце,
Със сълзи тръгвах, а после идвах
да любя и разлюбвам под това небе.
Да обичам силно. До погубване. ...
Изгубих представа за времето цяло.
Изгубих представа дали те обичам.
Болезнено бие сърцето ми спряло
и няма съм, а твоето име изричам.
Изгубих представа за болката сива. ...
Този ад, да обичам, го зная
и съм вкопчан във него до лудост.
Ако поляна без тебе е раят,
по-добре да съм грешник прокуден.
И нека ми капят сълзите, ...
Разни цигари - последни - димят...
Нечии устни тъжни шептят...
Някакви сълзи се ронят без път...
Сърцето си някой разпъва на кръст...
Зими безбройни, и много лета... ...
Болеше ме сърцето. От вчера.
И настроението - покачваше се надолу.
Гледах облаците, полепнали по ръцете ми -
капчици мъка от спомени...
Искам да се науча да спирам сърцето си, ...
Рамката на прозореца е толкова тясна,
че ръцете ми не минават през нея.
Търся слънцето на небoсклона,
а то спи зад облаците и се усмихва.
Капките цветя са толкова бледи, ...
Някой тихо в съня ми се вмъкна
и зарови пръсти в косите ми.
Някой плахо в съня ме целуна,
после... нарисува сърце на гърба ми.
Някой нежно погали страните ми ...
Всичко е истина, ушита със музика,
песен на капки небесна вода.
А Будните сухи - тихо тактуват.
Единствено глухите чуват лъжа.
Всичко е музика, целувки на истина, ...
Така обречена ме караш да се чувствам,
сякаш идва краят на света.
Сякаш да те обичам е пагубно изкуство,
но аз владея го. По-важно от всичко е това.
Да те обичам носи отчаяние. ...
Ти - грешният, трудният, надменният,
с поглед остър и каменни черти.
Страстно властният, загадъчно нежният,
на колене с ръце молитвени...
Аз - покорно истинска и търсеща, ...
Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата... ...