Пресъхнал кладенец съм без вода,
от нея няма даже и следа.
Любов дарявах, обич безрезервно,
държах се с всеки откровено.
Какво ли стана, как ли се пречупих ...
Усещаш ли ме още във дъха му?
Все още съм във двете му очи.
А виждаш ли ме още във съня му,
като го гледаш щом заспи?
Целува ли се още с мойте устни, ...
Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело окена,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...
Моите усмивки
Прошариха се белите ми листи -
нанизаха се многоточия и истини...
И аз се питам: моите усмивки -
изстрадани ли са или са от съмнения?... ...
*Само да поясня, че НЕ се занимавам с писане (не очаквайте нещо кой знае какво) и още нещо - НЕ е посветено на никой :)
Чувства, копнежи, мечти...
говорят ли ти нещо, кажи?
Имах всичко към теб и вярвам,
че и ти към мен. ...
Горчи ми танцът на звездите.
Дори сама Венера не разбра.
Рапунцел бях и вплетох във косите
пияни вишни - теб да окова.
Но не със писък, нито пък с въздишка, ...
Надежда моя плаха се прокрадна,
надеждата да бъда с теб щастлива,
но думата последна я открадна
и болката нестихваща прелива.
На себе си?! На тебе ли повярвах?! ...
Очите ти
Очите ти, изпълнени със сълзи, са моята болка и радост.
Очите ти ме карат да се задушавам, когато ми се усмихнат.
Очите ти са усещане за живот.
Очите ти ми показват най-хубавото в теб. ...
Едва доловим стон се разнесе сред прахта,
едва доловим вик дочу се от света,
леко се прокрадва и глъч на веселба,
но агония и болка срещам само в любовта.
И вятър силен по земята се разнесе, ...
Аз просто се помолих да не вярвам
в утехата на твойто безразличие.
Във думите ти късни се смалявах
(сърцето ми до вчера беше ничие).
Отрано завалях през дъждовете, ...
Усмивка, от която ясно личи тъгата...
Защо и днес трябва да видя на дявола рогата?
Сърце разкъсано, в леда - застинало.
Листенце младо, а погинало...
Всички знаем кое е на две кратно, ...