За Петър от Четвърти километър -
грамотен, неосъждан и ерген
(Докога, бе, провинциЙо, ще дремеш?)
Не стаявам наречени думи -
за обич и… хиляди още неща. ...
А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал, ...
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш, ...
Макар че днес с година остарявам,
усмивка на лицето ми блести,
защото с младостта в душата ставам
и гледам с гордо вдигнати очи.
Родена съм във топъл юлски ден ...
Исках да ме имаш, да ме вземеш,
гмурках се в ръцете и очите ти,
чаках в тъмното от мен да ме отнемеш
и да покриеш с безвремие дните ми...
Душата ми жадно искрите поглъщаше, ...
И ето пак спечели тя,
момичето с тъмните очи и тъмна коса.
Но аз няма да заплача, не и сега,
когато знам, че някой ден пак ще дойдеш у дома.
Няма да се тръшкам, въпреки че много ме боли, ...
Бързо и крадешком ме целуваш,
допиваш кафето - тръгвайки.
Страх те е - някой може да види -
и после приказки - на тема възраст.
Усмихната те изпращам - мълком - ...
А рано е да се умре...
Почуках на сърцето ти!... Студено е!...
А мракът пада на талази...
Все още същата съм... и във вените
тече кръвта ми, но съм пуста празна!... ...
Аз съм ти, аз съм вятърът южен,
дето ти милва косите.
Аз съм ти Силата. Така съм ти нужен.
аз съм роса сред тревите.
Аз съм ти, аз съм малкото щастие. ...
Шест и двадесет и осем сутринта:
Витоша е ясно откроена, (и все още, слава Богу - невзривена)
хубав ден - спокоен, чист, и мой.
А вчера, онзи ден - светът бе крехък
като пролетната коричка лед по езерата с патиците ...
Аз може утре да съм лист отбрулен
и може да се сгромолясам от небето
като звезда, блуждаеща високо
да търси друга като нея.
Аз може да съм утре сняг през юли ...
Сълзите си с достойнство ще прикрия,
дори и да ги видиш,
не ще се разпознаеш в тях.
Дълбоко скрила поредната обида,
ще се опитвам да не живея с мисълта за грях. ...