Poetry by contemporary authors
Момент без муза 🇧🇬
Препъваш се, избягай - забрави!
Поезията трудно раждаш,
твърде късно се обаждаш!
Смешни рими без покритие, ...
Загадъчно 🇧🇬
Душата ми кипи. И ароматна,
привлича ноздри. Като чай.
От нея пи ли? И отгатна
ли билките от кой са край? ...
На чисто 🇧🇬
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата... ...
Влюбен... 🇧🇬
Тази нощ небето засиЯ,
сякаш сляха се звездите,
избухваха над мен, като заря,
сетне се посипваха в очите... ...
До любов се достига с любов... 🇧🇬
Всяка истина беше ми щит.
Имах много сюблимни моменти.
Радост, щастие, бяха ми мит...
Не успях своя хъс да пречупя. ...
Не те осъждам 🇧🇬
И притискаш всяка жилка в мене.
Съществуваш.
Ти - различният,
не там - в далечното, ...
Ключ 🇧🇬
Не е златен. Не е и с диаманти.
Но от тук до вечността
за ключа ти няма дубликати.
Не отключва искани врати ...
За теб 🇧🇬
ти си далеч от мен.
Не мога да ти поднеса
дори букет от пролетни цветя.
Дори с целувка страстна ...
Стиховете са мои деца 🇧🇬
Какво ли не правя за тях...
Разбивам чужди сърца
и сама ставам на прах.
Тогава се те раждат: ...
* Искам пак * 🇧🇬
Искам пак да погледна в очите ти
и да видя там целия свят!
Искам пак да те галя с косите си
и да шепна: "За тебе мечтах!" ...
На страстта по учебник 🇧🇬
по кожата ми загрубяла от чуждите копнежи...
Под нея - Адът на Земята -
заповядва дяволът безсрамен,
безсрамно подчинява се и тялото на потопа от мечти... ...
Щипка любов 🇧🇬
и черен сатен покрива небето,
обичам да съм с теб
и да ми казваш, че ме обичаш.
Обичам те, когато заровиш лице в косите ми ...
Въжета от лъжа 🇧🇬
безумни правила,
безкрайни празнословия,
пречупени крила...
Животът ни превръща се ...
Отговори ми 🇧🇬
в съня си огнен пак ли ще летя?
Ще плача ли насън и пак по име ще те викам?
Навярно, но едва ли ще е само сън?!
Ще разкъсвам ли оковите на мрака ...