Обичам те, когато те няма,
когато мрак е без твойте очи,
когато въздух в гърдите ми няма,
когато капят от болка сълзи!
Моят стих е за тебе, любими, ...
Повтаряй ме в слънчеви дни и в лунни нощи,
като нежен, поетичен свитък ме запечатвай
с целувка безкрайна и страст нестихваща
на любовната клада, двама ни изгаряй!
Желана, докосваща болка, не затихвай, ...
Животът не даде ми нищо безплатно -
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа, не исках и помощ - ...
Посока изток. Пътят е прашасал.
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...
Всичко е както преди... зеленикаво,
ухаещо топло на горски синчец...
Дърветата вечни едва се поклащат
в червените храсти свири щурец!
Всичко е както преди... иронично, ...
Грешник си! Дори и аз съм такава!
Не изтъквай греховете си пред мен,
за да разколебаеш вярата ми в теб.
Не си познал, искам те до мен!
Мислиш, че недостоен си ти за мен, ...
Просто е... почти като обичане.
Загатна ми небето звезден стих,
а после разпиля във сънища
недосънуван във съня ми щрих.
Потрепна в приказка една любов, ...
Омагьосана от чувства, потопени в метафори,
аз съм царят на голата гордост,
чакаща своята сватба без шафери,
стоя пред олтара оплетена в подлост.
Очакваща устни, които от мен ...
ЗА НАЙ-КРАСИВАТА
Очите ти зелено-жълти в мен се взират.
С ръцете нежни ме обвиваш...
Не мога да избегна твойта схватка силна,
а ти мълчиш и гледаш все така. ...
Тя си тръгва сега. И е толкова бледа!
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита... ...
"Трудно е, когато си далеч от този, когото обичаш, но още по-трудно е, когато е близо до теб, но си далеч от сърцето му"
До мене си (но само тялом),
чувствам любовта (но не съвсем),
в душата черен мрак, а облечена в бяло,
толкова боли като си до мен... ...
Не, не казвай, че тръгваш сега,
тъй отдавна си тръгна от мене,
твоята бедна и празна душа
вече няма какво да ми вземе.
Не, не вярвай, че пак ще простя ...
Той дойде в тишината на мрака прокобен.
Беглец от света на мъртвешки души.
Не вярваше даже, че е способен,
любов да почувства, самотата го него руши.
Безразличен към всичко, дори към живота, ...
Колко време премина край мен,
аз не зная, а и не искам може би.
Спокойно пристъпям сломен
под скръбния вой на бойни тръби.
И тъмнина се плътно спуска ...