Poetry by contemporary authors
Запечатана истина (среднощен час) 🇧🇬
Във тази късна зимна нощ,
със вой на бурята отвън,
тъга прорязваме, кат нож,
далеч остава моят сън. ...
Пий сълзите ми 🇧🇬
да бъде твоят дом, а ти избра да бъдеш гост.
И днес очите да плачат ги боли
и време е сърцето да плаче с кървави сълзи.
Пий сега сълзите ми и дано да се удавиш, ...
Бездната на поета 🇧🇬
превърне се във мъки лесни,
тогава връх над нас ще вземе
красивата и мила бездна.
Тя идва, за да ни нахока, ...
Пуснете поета! 🇧🇬
Пуснете го волен!
Свободен дух нему е нужен!
Когато докосне ви
с поглед поетът, ...
Нарисувай ми, художнико, без думи... 🇧🇬
но чиста, излязла от романа,
да бъде тя красива и добра,
без натрапчивия вкус на драма!
Нарисувай ми, художнико, море, ...
Това е... 🇧🇬
което трябва
да се преживее,
като сънищата,
които мамят ...
Който мързелува - гладен поминува 🇧🇬
ГЛАДЕН ПОМИНУВА
Тръгнала в полята
дружина сърцата:
- Да режем, Косе, лозята. ...
Вина 🇧🇬
за миговете разпиляни,
за дните преживяни -
не си виновен ти.
За дългото очакване, ...
Защо се върна? 🇧🇬
да го направиш! И пак ли, като вчера,
ще боли? Отново ще отвориш старите ми рани,
посипвайки ги с пепел, може би?
Не съм те чакала. То беше толкова отдавна. ...
Ветровито 🇧🇬
Дълго вятърът бърбореше
колко много е живял...
заспиваше, а после спореше
и вярвах му, че много е видял... ...
Автомобилна басня 🇧🇬
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина, ...
Падане 🇧🇬
както си подсвирквах в слънчевия смях,
в нещо се препънах – беше твоят поглед.
И да се обърна просто не посмях."
Маргарита Петкова ...
Без съдържание 🇧🇬
Пред мен стоеше като зад витрина,
без цена, без марка... искаше ми се да те разкрия!
Че има противопоказания кой да предположи?!
Депресия, разкъсано на късчета сърце! ...
* * * 🇧🇬
а дъждът плющи по стъклата
и чистачките замайват главата.
В мрака ти подари ми роза бяла.
В очите ти пламна страст. ...