Денят заспива в нощната прегръдка,
щастлив, че с много радост е дарен.
Луната го обгръща със милувка
и го приспива с глас благословен.
Звездите топлят меката постеля, ...
Прокрустово ложе
Прокруст е прякор на атинския разбойник - великан Дамаст.
Той подлагал пътниците на изпитание - дали ще съвпаднат
с размера на неговото т. нар. Прокрустово ложе.
При липса на съвпадение, на по-високите режел краката, ...
На един приятел...
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето. ...
Какво мога да направя, за да ме обичаш?
Кажи и ще се постарая!
Гроб за туй, що в мене не харесваш, аз ще изкопая
и там във него ще го погреба.
Кажи и ще се постарая! ...
Простете, баронесо, че покоя Ви
с въпросите си нарушавам.
В бръшлянна тишина край гроба
събитията кротко са заспали...
Кажете, липсва ли Ви шепотът ...
Потъвам в погледа на две очи -
чисти ме гледат, усмихнати някак.
Запечатани върху хартия са някога,
да запазят спомена за бъдещите дни.
Изнизва се времето в безгрижни игри - ...
Душите си сме скрили надълбоко,
сърцата някъде прокудили,
очите сме затворили широко
и някак си слуха си сме загубили.
Гласа си, мислите си не разбираме, ...
Измислено се скитам...
Без глас останах. Убих последния си крясък!
Удавих сълзите в усмивки светломаскарадни.
Направих си дворец от морска сол и пясък...
Уших си рокля от илюзии... изпепелени, празни. ...
Заплела баба шарени чорапи,
заплела ги, мъъъ... пуста да остани -
ред плете, по три разплита...
И когиш ша свърши, хич не питай.
Сбърка още от начало бримките горката, ...
Аз съм врата...
Изгради ме майстор преди двайсет години.
Направи ме бяла, висока и здрава.
Даже човешко сърце подари ми -
да съм по-силна и по-корава. ...
Ако мога, искам да съм феникс.
Да прераждам себе си и свойта плът.
С усмивка да умирам все начело,
а мъглите да чертаят моя път.
Ако мога, искам да съм порив. ...
"Наслада се открива сред непроходимите гори.
Екстаз се спотайва край самотния бряг.
Тайно общество се крие отвъд морето и неговия рев.
Не обичам човека по-малко, а природата повече"
Лорд Байрон ...
Измина почти една година, откакто те няма... аз не мога да превъзмогна факта, че си отиде... Липсваш ми...
Тръгна си безмълвна,
без да кажеш „Сбогом",
остави ме самотна
с тази, цялата тревога... ...
Аз не мога сложни думи да редя.
Те, моите, са простички, човешки,
писани с трепереща ръка
и даже с граматическите грешки.
Всички романтици аплодирам, ...
Студено ли ти е?... Защото в мене е студено...
Ще ме завиеш ли със твоя шал?
Дали ръцете ми до твойте ще поемеш,
както всичко друго си ми дал...
Ще ме приютиш ли във прегръдка? ...
Споменът за теб пред мене коленичи,
поиска прошка - от това боли,
отдавна веч не съм наивното момиче,
молещо за обич... забрави.
Сега съм друга - вярвай, промених се, ...
Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоя ден, ...
Като делфин в момент на смърт, на катастрофа,
под ален залез непорочен,
редя безумно строфа подир строфа -
безпаметно пиян почивам после -
щом сутрин пак глава надава ...
ЗИМА В БАНСКО
Зима, а в сърцата свежа пролет.
Две планини небето подпират.
Много хора дошли да забравят умората -
в зимните дни топлина тук намират. ...
Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.
Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.
Смазана от болка и тъга, ...
Изсъскай! Като че ли те е страх от слънцето.
Изкряскай! Като че ли мъчи те зората.
Изпискай! Като се протягаш на разсъмване.
Извикай! Като гаснеш в светлината.
Изчезвай! Като бясна и прокудена. ...