Това е творение, плод на скуката в час по история! Създадено е съвместно с the_gold_f
Изгубих някъде в тъмното своята грешна душа.
Не, не съжалявам! Вълнувам се! Защото тъй смешна бе тя.
Вечно презряна, отхвърлена. От мен не по-различна.
И след толкоз болка и скърби, тя е вече безлична. ...
Отиват си от мене най-красивите години.
Отива си от мене вече младостта.
Търкулнаха се ден след ден лета и зими.
Надбягваха се, никоя от тях не спря.
Замина си дори надеждата от мене, ...
В шепа пепел ти превърна моето сърце,
накъдето и да тръгне, все не е добре,
плача ден, плача два и не зная до кога,
мога ли да ти простя и себе си да спася.
Шепа пепел разпиляна е душата ми, ...
Дори не се опита да ме спреш,
затова оставих вратата зад мене да се тръшне.
Когато погледнах в очите ти, видях само капки лед,
но сълзи... със сълзите те бяха толкоз чужди.
Целунах те, като за последно, ...
След толкоз думи, сълзи и раздори,
дали за мене дъх ще ти остане?
Назад към друг е пътят ми затворен
и, все по-дръзка, любовта си браня.
Измират мойте шарени магии... ...
Какво е никой да не го е грижа?
Какво е никой да не те обича?
Какво е ти да не разбираш?
Какво е да не можеш да се контролираш?
Затворен в своя собствен ум, ...
Отново слушах тази песен,
когато вънка сякаш заваля.
Беше вече пролет, мина тази есен,
защо сега валеше?... Чак сега?!
Нещо нежно чукваше стълкото. ...
Спомни си тъжните сълзи, които уж проливаше за мен,
Спомни си как ме молеше да остана само още един ден...
Спомни си как ме чакаше вечер притеснен и казваше, че обичаш само мен,
Помниш ли? Или забрави как умираше за мен?
Как да дишам? Ти не ме остави. Уж сърцето ти беше в мой плен... ...
... аз нокти в сърцето твое ще забия,
ще източа и последната ти капка кръв,
ще изцеждам бавно полагаемото мое -
това, което даваш лесно, но на някой друг...
Истина ли е това за гларусите,
които правят своята обичайна предвечерна обиколка над морето,
докато слънцето се спуска над хоризонта,
скривайки последните си лъчи,
които вече едва огряват синьото небе? ...
Поисках в миг да стана пеперуда,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
а той да спре дъха ми жаден
с нектар, създаден някога ...
Искам много да ти кажа,
но думи не намирам за това.
За любовта си искам днес да ти разкажа,
да те докосна с моята душа!
В сърцето ми живееше надежда, ...
Предрекох те. По-истински от вярата,
закърмена, по изгрев, от гърдите ми.
Целунал с непокорството си вятъра,
попиваш бездиханен във следите ми...
Рисувах те. Откъслечно знамение, ...
На мама, с признателност и обич!
Благодаря и на Бог, че ме срещна с хора, които ми помогнаха да прозра много неща в живота...
Ръцете ти целувам, и краката,
и гънките по нежното лице,
покълнали те плахичко, когато ...
ДНЕС Е ТВОЯТ ПРАЗНИК, МАМО,
НО НИМА НА ПРАЗНИЦИТЕ САМО
ТРЯБВА ДА ТИ КАЗВАМ КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ?!
В ЗАБЪРЗАНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ЧЕСТИЧКО ЗАБРАВЯМ
ОБИЧТА И БЛАГОДАРНОСТТА СИ ДА ИЗРАЗЯВАМ... ...
Има спомени, които вечно ще помня!
Има любов, която много обичах!
Има сълзи, които не капят вече!
Има очи, които пресъхнали са вече!
Има устни, които забравили са какво е да целуват! ...
Този път аз няма да остана,
този път няма да ти простя!
Тръгвам по пътя, но дори и сама,
ще се справя с живота и няма да склоня глава.
Живота ми без теб ще продължи, ...
Край неродените въздишки на ръцете ти
безтрепетни внезапности се сливат
със никнещите болки под очите ми
и в нищото на времето умират.
Седяхме в глухо кино. Не запалих ...
Погледнах се. Ах, толкоз ли съм грозен?
Едва сега разбирам как изглеждам.
Погледах се. В стотици пози
разплаквах се и смръщвах вежди.
Виждах се - мерзавец във стъклото, ...
В пространствата заключени, в мълчания.
От мигове с отдавнашни събития.
Завръщат се на стъпки времена обичащи,
с които моите сънища са се забравили -
било е просто от насищане. ...