Издъхна ми писалката... от писане.
Ненужните въпроси хвърлих в кошчето.
Веднъж се случило и явно писано...
Съдбата е като ръждиво ножче.
Издъхна ми писалката... И още... ...
Харесвам черното във теб, момче,
не го заключвай, давай му живот...
То за всеки, който чувства, е ключе,
отварящо вратите към твоя „плод".
Знай, чрез зло не може да се живее, ...
Закъснялото слънце във очите ми блесна
и запали във тях огън див.
Закъснялото слънце усмихна се нежно -
във очите ти свойте открих.
Закъснялото слънце превърна денят ми в надежда- ...
Богинята за Свобода ни бе създала... (Март беше свършил, почваше Април)
🇧🇬
"Защо отхапа от Плода, Адаме??"
"Защото... Ева ми я даде!"
"Кажи ми, Ева, Истина ли Е?"
"Ннн... не е! З... змията ме измами!"
"Змията значи??? Ех, че захитрели!... ...
Политам тихо в съня,
посипана с фин прашец.
Гушната силно в обичната луна,
а нощният вятър е на грижите ми крадец.
Блещукащи звездички старателно сплитат косите ми, ...
Под сенките на горските дъбрави,
далеч от шум и градска суета,
от хора и от пътища забравена,
течеше стара каменна чешма.
И пътник ако там случайно мине, ...
Заклевам те до край да ме обичаш
и всяка болка тебе да гори!
Заклевам те до край за мен да питаш,
сърцето ти за мен да изгори!
Заклевам те да падаш и да ставаш, ...
Измислих те - за мен да си реален.
Бях истинска - за теб да бъда сън.
И бяхме двама странна амалгама
от летен дъжд, светкавица и гръм...
Но от различни гледахме ракурси, ...
Търсех дни и нощи две очи,
но докато търсех, аз не спирах да копнея!
Исках да ги намеря тези две очи,
но не можех, защото сърцето ми бе чуждо.
Но ето, дойде време разделно, ...
Лунни кервани в нощта тихо препускат
под звездите-желания към една истина ясна.
Във малката уличка, на малките чувства,
една кола пали, към Раздялата се втурва.
Нощта скръбно плаче с кехлибарени сълзи, ...
Казваш край... Добре!
За тебе може, но за мене - не!
Колкото и да си наранен ще разбереш,
че любовта по-силна е от теб и мен..
Че повече съм аз за теб от всичко онова, ...
Отиваш си. И вече ми е все едно...
Стоя на тротоара - място празно,
и блъска ме тълпата - хилядно кълбо.
Остава миг, преди да се намразя.
След десет... девет... осем, си до ъгъла. ...
Денем е, а всичко е потънало във мрак.
Шумно е, а само тишина се чува...
Една сълза отронва се и пада пак,
а ехото отеква и в далечината се изгубва...
Седя сама във мрачно-горзната си стая, ...