Ти носиш настроение в сърцата.
Идваш, пролет, с музика, с цветя.
Всеки стих е песен на душата,
напоен от дъха на любовта.
Блестят думите като росата ...
"Сбогом! Махай се! Не искам да те виждам вече!"
Сърцето ми прободе... заболя!
От този миг усмивките остават надалече
и нещо в мен завинаги умря!
"Сбогом!" - тръшна ми вратата. ...
Дали ще ме опазиш в паметта си -
това не знам и не гадая,
но някой ден ще ме потърсиш
в сърцето си, там - точно преди края.
Защото дадох ти сърцето ...
С усмивката на моето дете
се буди утрото и птиците запяват,
със изгрева на двете му очи
за мене слънце заблестява.
Във малката ръка поставям свойта обич ...
Рицар съм във старомодни дрехи,
участвала съм в не една война.
Животът своите капани ми подлага,
борейки се срещу мен и любовта.
Своята вятърна мелница счупих, ...
Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.
Всяка вечер по същата улица ...
Слабост
Термометърът сочи 38 градуса.
Колко малко звучи, но колко променя.
Той, някога силният, с ироничната усмивка.
Онзи, който пред света застана и се засмя, ...
Да те погледна ли в очите, сляпа Корист?
Със риск да ме погубиш и да премълчиш.
Как да се скрия? Ти си неизбежна орис.
Как да говоря? Ти пред смъртните мълчиш.
Ще ме ограбиш ли? Аз бедна съм по тъмно. ...
Обръщам се и попадам на твоите очи,
няма нужда да те питам нищо,
те ми казват всичко, което искам да зная,
толкова са чисти, нежни и искрени,
единствено желание, което оставят в мен е да те погаля, ...
Бялата страница иска милувка,
идваща с думите, писани в мрака.
Поетът самотен пък иска целувка,
за нея готов търпеливо да чака.
Любов, ако нямам, не мога да пиша, ...
Опияних се от крепостта на далечното.
Терзаех се за разлъка несбъдната.
Умилих се на думите, детските...
Веч предадох се.Твоя ще бъда!
И гнет, и стаило се щастие. ...
Това написах по случай 35-тия си рожден ден за моите родители и за моята сестра.
На майка
Мила мамо, в този ден
малко поздравче от мен
ще изгрее по небето. ...
Как да се откажа от мечтите,
как в небето без криле да полетя.
Не зная защо угаснаха здездите
и неусетно тъжни станаха очите.
Сама... в тъмнината пак вървя, ...
Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите ...
Вървях си аз по път неравен,
видях червена роза, хвърлена в прахта!
Учудих се защо ли такава красота е оставена така!?!
Наведох се и още щом докоснах нежното стъбло,
усетих капещата кръв, бодлите нараняваха жестоко моята плът. ...
Пропилях безмилостно минутите,
в които виждам късно можех да съм аз щастлива,
така претаках и годините,
безмилостно сама останах полужива!
И плачеха пред мен иконите, ...