Разминаха се пътищата ни,
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!
Аз към теб бях тръгнала, ...
Блясък няма вечността, а само стон,
преплитащ се със ехото от миналия век.
Далеч от нас е, но и близо тя,
във очакване на идния човек.
Като орлица майка пази ни, ...
Улисани във делничният ден,
забравят хората... за себе си?!
Заровени в БИТието, уморени...
незрящи те остават за небето,
за песента на птиците отвън, ...
Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше ...
Земя за оран, не за бран -
такава днес на хората е нужна!
Хей! Циганино, българино, турчин!
Превърнаха ни просто в сган,
под бича алчен и бездушен! ...
Казват, че опърлените пеперуди не излитат,
че крилете им са немощни за полет нов...
Аз и моето сърце ви питат
има ли тогава след любов - любов?
Има ли след тъмна нощ пак изгрев? ...
Няма да се крием вече зад заключена врата.
Няма да крещим, шептейки.
И не ще пълзим за нашата даденост в калта,
а изгрева ще срещаме с птиците, летейки.
Тези дни няма повече да се налага да мечтаем, ...
Едно парче олово ме погълна,
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен, ...
Как всичко се повтаря отначало!
Тревогите. Мечтите. Радостта.
Целувките, събрани в звездна цялост.
Натрапчивия дъх на ревността.
Натрупаният опит не помага, ...
Във залеза на твоето обичане
те срещам пак със сълзи на очи.
Дошъл от никъде, а си ми като бреме,
натежало във самотните ми дни.
И в сенките по лунната пътека ...
Изстрадах те със тиха безнадеждност,
разпъвана от болка и мечти...
Дълбоко скрила женската си нежност,
изваях те във моя светъл стих.
Сега ти се любувам всеотдайно - ...
Чувства протест - на безгласен вик порива,
като мъгла идат - с тревога на повика,
като екран дойде сигнал за опасност
и тревожност по пътя се прокрадна.
С мисъл закръжа - на тъжно литнала птица ...