Poetry by contemporary authors
Нима човекът заслужава? 🇧🇬
Спомените летни, те са тук.
Помня как те изоставих,
след което не остана дума, нито звук.
Аз зная, че сърцето ти гореше. ...
Любовна импресия 🇧🇬
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.
Водата се превърна в огърлица ...
Поспри, любов 🇧🇬
не си отивай, щастие,
обичам те - обичай ме.
Спри - не казвай не,
с устни красиви целувай ме. ...
Не си отивай...Тате! 🇧🇬
Съдът реши!
Оставаш при Мама...
И така, повярвай, най-добре е!
Защото обичта и е голяма ...
Миг или вечност... 🇧🇬
Искам този миг да продължи вечно.
Но какво е вечност?
Измамно понятие.
Никой не знае... ...
Помисли 🇧🇬
Като фурия навлезе в моя интериор.
Разбрах го, ала беше твърде късно,
сама си бях избрала новия гримьор.
Умалено до грахово зърно болеше, ...
С мъка за теб 🇧🇬
Какво, по дяволите, се случи?
Вчера беше до мен...
а сега те няма.
Това не може да се случва. ...
Дордето сме готови за "Обичам Те!" 🇧🇬
"Тук и Сега", "завинаги" е бедно
откъм нюанси, за да го опише -
това, което случва се в Съдбите ни,
когато разберем, че Сме Обичани - ...
На четири очи 🇧🇬
приятелска ръка ще и подам,
сърцето си човешко ще отворя,
за да избликне скътаният плам.
Ще и разкажа цялата си драма, ...
Наранено 🇧🇬
Бягаш ли?
Бягай, спаси се!
Ти си слабо, безчувствено влечуго.
Като всеки мъж... ...
Не за Теб! 🇧🇬
само описвам душата си!
...
Не изплаках за тебе очите си,
заповед бе на сърцето ми! ...
Изкуството на подсъзнателната илюзия 🇧🇬
каквото искаш да съм,
нарисувай ми
коси от сплетената тъмнина,
очертай профила ми с целувки, ...
На сутринта! 🇧🇬
да почувствам полъха на заранта!
Как искам да почина
за малко, само да видя слънцето в утринта!
Как искам да прегърна ...
Тиха убийца 🇧🇬
Искаш да я притежаваш... искаш да съм само твой...
За изневяра ставаш убийца, без лице и душа...
мракът те затваря в тъма.
Искаш да пронижеш сърцето ми със страстта... ...
Усещане да се завърнеш 🇧🇬
навяват преспи
по стъпките на боговете...
Не знам защо...
не знам къде си, ...