Poetry by contemporary authors
Живот под упойка 🇧🇬
която омагьосва и най-разумните глави,
а оттук насетне ясно:
ден след ден умираме сами.
Упоени, лутаме се без посока - ...
* * * 🇧🇬
Всяка вечер звездите ми шепнеха нежно...
Всяка вечер северният вятър ме целуваше тъжно...
Всяка вечер в луната виждах твоето лице!
Надявах се силно... ...
Кутийка… с надпис…. (в навечерието на 8-ми март) 🇧🇬
(От днеска май си запразнувал?)
Почти до оверлог си я докарал...
И тъй в цветарския си влизал!?
Ама пусни лалетата най-сетне! ...
Ден и нощ 🇧🇬
за да прилича на нощ.
Смяташе се за коварно подъл,
Мислеше се за престъпно лош,
заради човешката неволя. ...
Те, хората, наистина не вярват... 🇧🇬
Те, греховете, в люлка си почиват.
И пак насън ридая и бълнувам.
А времето в наслада го убивам.
Когато с пръсти сочат ме, изтръпвам. ...
Звездни цветя 🇧🇬
"Ако всеки път, когато си мисля за теб, пада по една звезда,
то луната ще разбере какво значи самота!"
Когато за тебе помисля,
умира в небето звезда! ...
Желая те 🇧🇬
Безнадеждно търся те навред.
Искам те сега.
Чакам те в съня.
Ангел си ти за мен. ...
Покой 🇧🇬
успокоявам се.
Някой неистово ми крещи -
успокоявам се.
Бедите се състезават ...
За момичето с огнените очи 🇧🇬
палаво, игриво като маймунче.
Очите й кафеви, събрали хиляди звезди,
озаряват моите скучни дни.
Косите й, от вятъра развени, ...
По рождение съм ангел 🇧🇬
По рождение съм ангел.
Но болка пожелах -
и ето имам -
и кръв, и вени, ...
Финални думи 🇧🇬
Истината разбива моите илюзии и се ражда реалността.
Пада една малка сълза, нека е за теб...
Дано падне върху устните ти красиви.
А онези празни думи нека са предтекст за любовта. ...
Непознат... 🇧🇬
За първи път със поглед осъзнат!
Смутен, засрамен, разгневен...
Но истински до нереалност!
Стоварили се греховете, старите, ...
На поредния, когото не обикнах 🇧🇬
И смяташ ли, че въобще го заслужаваш?
Какво са няколко случайни нощи
пред толкова години на себеотдаване?
Целувките ти бих могла да преброя на пръсти, ...
Изморен се събуждам 🇧🇬
и отново поглеждам плахо встрани.
Овъглени догарят в пепел мечтите ми
и наведох главата си както преди.
Изморен се събуждам, ...
Осмомартенско 🇧🇬
напуснали домашните окови?!
Жените са вълни, на път,
но носят вечно своите тегоби!
Жените са ту плахи и незрими, ...
Уморих се 🇧🇬
от мислене,
дали не бъркам,
дали да сбъркам?!
Уморена, ...
Мъдростта 🇧🇬
на босо и с протрити колене,
върти педалите неспирно,
света обхожда, без да спре.
Едни посрещат Я с усмивка, ...
Подари ми това 🇧🇬
в камина, опушена, сива.
Меки кожи по земята са разстлани,
две ръце жадно омотани...
зеленото - в две очи засмяни... ...