Да искам ли да си върна нормалния живот!?
Да зарежа и захвърля всичко пак отново!
Да опитам, да си дам вид, без връщане назад!
Да, ако не струва, ако бъдещето е отрова!
Да не зная не искам, да изтръпвам всеки миг! ...
Защо очите ти са пълни с нежност,
а от любовта така боли.
Защо попадам пак в тъмна бездна
и няма изход, затрупал си го с лъжи.
Осъдена съм вечно да се лутам ...
Ще те поканя тази вечер, Господи.
Сама не пия. Скучно ми е виното.
По-често дяволите ме спохождат.
Един изглеждаше съвсем невинен...
Седни в средата. Твърдо е диванчето. ...
Животът ми е цветно кино,
нискобюджетен, късометражен филм.
Съдържанието му изтекло като вино,
а смисълът едва ли някой доловил.
Животът ми е театрална постановка, ...
Присвит като уплашено дете,
на ъгъла ръбат до катедралата,
загледан в белите снежинки,
отрупали в копнеж душата... цялата!
Голям съм!... някак си пораснах, ...
Градът бе лъскав, истинско сияние,
витрина на луксозен магазин...
Пред нея мъж, загледан с обаяние,
в рокличка със вид неотразим...
Прекрасна - ярка, с хиляди цветя, ...
Когато стигне залез моят ден,
дано да бъде пролет на земята –
да блика бистра синева над мен,
да зреят цветове и аромати;
да ме докосне плясък на крила ...
Тъй както птица дива, тъй както песен мила,
любовта ми към теб е жива и много красива!
Тъй както цвете нежно, тъй както море безбрежно
любовта ми към теб няма край - ти си моят златен рай!
Нежен вятър във нощта погалва твойта коса, ...
Там, където реката се влива в самотното море,
там, където лебедите са едно,
мога да изгоря болката!
Там, където гората е зелена,
там, където песента на златните дни не замлъква, ...
Все още помня вкуса на устните ти,
мириса на тялото ти и подлите лъжи.
Помня твоето предателство и безсъните ми дни.
Опитах се да те намразя,
да кажа на сърцето си ''Мълчи'', ...
Из силоту лазат слухови: 'Ногу са отслабвалу,
аку си нагазил лука... и си са облажил.
Първи день - ядеш пастърви, фтори ден - хайвери.
Сьомга. Печен бут от щъркел, (с жаба у курема.)
Пети ден, (‘ку уцелейш!), можеш да си пийнеш ...
Умря разбита всяка надежда,
изчезна като жълто есенно листо.
Тихо въздишка една се процежда :
"Може пък и да е за добро!"
Но посоката своя не зная - ...