Poetry by contemporary authors
Как ще те прежаля... защо не взе и мен! 🇧🇬
болеше ме, края преживях едва,
а сега очите ти склопени как
ще ги прежаля, как!?
Чудех се защо телефонът ти е изключен, ...
... Плача без теб 🇧🇬
Тръгнал нанякъде слаб и самотен,
кръстопътят разделя ме от твойте лъчи,
поемам в душата си цялата истина
а пътят ме измества отново встрани. ...
Толкова студен... 🇧🇬
думите са избледнели.
Тези далечни гласове
са само в моментите спрели.
И не мога да помръдна ...
* * * 🇧🇬
Люлея се на люлката... усещам лекотата.
Облаци играят в небесата.
Слънце стопля ми душата.
Оглеждам се и зная, че съм сама. ...
Главоболие 🇧🇬
гранулирано внимание
отправяме на
някой си познат.
Работа. Кафе. Компютър ...
* * * 🇧🇬
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в ...
Рози без бодли 🇧🇬
се впива,
а цигулка свири тихо в дъжда.
Любовта от мене бавно си отива,
но се ражда нова, по-добра. ...
Кама 🇧🇬
Забива дъкбоко и даже върти!
Душата крещи... тихо се моли...
в гърдите въглени, вместо сърце!
Очите - две пресъхнали езера ...
Булевард под Млечния път 🇧🇬
но вече все по-рядко
и гледам този булевард,
от който
близо двайсет години черпя сили ...
Ревност 🇧🇬
Ехо си от ада в моето сърце.
Вярата във себе си убиваш.
Никога не искаш да заспиваш.
Отдалечаваш ме от любовта ...
Хайку 🇧🇬
Няма те и в съня ми
и дори в стиха...
Разходка до Луната 🇧🇬
аз пак съм буйна, непокорна, луда…
Отнасям се в далечните галактики,
за тебе искам да забравя без причина…
Надеждата ме хваща под ръка, ...
Червено 🇧🇬
от въздишките ти обвързана,
във червено страстно съм оплетена,
на червено безбрежно обречена.
С червена панделка омагьосана, ...
Древна Рила е обител 🇧🇬
на мира и светлината.
Тя е извор чист и светъл -
храм свещен на красотата.
Слънцето по-ярко свети, ...