Poetry by contemporary authors
дъжд 🇧🇬
дъждът от сърцето ми се лее навън.
Не, това не са сълзи,
не се заблуждавай.
От сълзите боли. ...
Ще страдаш ли? 🇧🇬
да се будя утре във твойте обятия?
Ще тръгна с тишината си бяла,
за да преглътна своето тежко проклятие.
Ще страдаш ли, ако успееш да разбереш, ...
* * * 🇧🇬
Девствена невинност съблазнява.
Сякаш тишината лъха на студ.
Скрити дълбоко са истинските.
Силна 🇧🇬
Любов 🇧🇬
В море от ласките на залеза в нощта
изгрява нежна тишина,
в любов от нежност потапяме се аз и ти
в едничка наша самота. ...
*** 🇧🇬
днес циганката,
тъй и не разбрах.
Проводих я по живо и по здраво
само с една цигара и вода. ...
Не искам 🇧🇬
да е тъжен спомен,
тръпчив и
с болка променен.
Не искам ...
Страхо-проказа 🇧🇬
че съм струвала твойто прегръщане.
Преживей ме такава... Повече сярна
и по-малко... по-малко насъщна.
Мое малко момче... аз не струвам смъртта ти. ...
Не заплаха... Обещание! 🇧🇬
Хайде! |Ади, ма!
Хващай лопатата! | Къртицо проклета!
Опитай да ме изринеш | Дъ ...
Дали 🇧🇬
шепа пръст за сбогом,
или да вдигнем
жест за алилуя,
когато чувстваме ...
Да докосна зората 🇧🇬
преди да изгрее зората…
Будна в съня си,
бродя в тъмнината…
Когато слънцето видя, ...
"модерни времена" 🇧🇬
(онази приказната, знаете коя)
във леденото огледало, дето никога не лъже,
носа си бутна, леко се озъби
и ревна като недоклано прAсe: ...
Чакам те 🇧🇬
Превърнах дните си в очакване!
Ти идваш понякога,
когато нощта покрие всичко
и когато тайната влезе с тихи стъпки в стаята. ...
Сто пъти 🇧🇬
сто пъти и отново, няма да жаля.
Сто пъти ще умра след това,
знам - заради две слова,
предаде той сърцето ми, ...
Безкрайна нощ 🇧🇬
отново виждам твоето лице.
Опитвам се със нежен шепот,
макар в мечтите, да докосна твоето сърце.
Но надали ти знаеш, че ме има, ...
Блян 🇧🇬
Очите ти -
две красиви звезди.
Лицето ти -
слънце заслепително. ...
Безизходица 🇧🇬
и пламък отново ще погълне сълзите.
Болка нова, черна ще окове сърцето,
пепел - смъртна люлка, топла е.
Ярост облива кръвта ...