Страхувам се, че няма да съм там,
когато ще решиш да ми се случиш.
Понякога се чувствам тъй сама.
Дали ще съумееш да пречупиш
студеното от мъка бездушевие, ...
Чък Норис кючек
Възхитен от изкуството на простотията (Сандокан с двата ножа и подобни),
реших да си опитам силите в тоя нелек народопсихологичен жанр.
1.
Чък Норис, мале, много бий, ...
Една песничка за Любовта,
която е неизменно свързана с реалността!!!
****************************************
Темата за любовта е банална,
така че не очаквайте от мене мисъл, не особено гениална! ...
Смъртна сянка
Купчина ледени късове сковават студената сянка...
Сянката на момичето, което живееше в розовите мечти,
и събуждайки се, обляна в сутрешните лъчи,
поглеждаше към красивите стрехи... ...
Картонена кутия, вътре - самота...
това е, казано накратко, в нета.
Хиляди души - пандорени души,
затворени, в несрета, тъгуват
по изгубения си живот - наяве... ...
Вампире, стопли мъртвите ми ръце,
прогони черната самота,
нахрани живота с безкръвното си сърце,
прережи вените на тихата празнота.
Стисни ръката ми, докато вървя в тъмнината, ...
С радост си приела болката родилна
и болката, донесла нова радост.
Кой знае, може би край мен улисана,
изтекла безвъзвратно първата ти младост?!
През нощите над мен в безсъние прекарани, ...
Откога мечтаех да те притежавам,
исках те за мене - да те обожавам.
И сбъдна се мечтата ми красива,
но от това не се почувствах по-щастлива.
Докосвахме се жадно, страстно, като за последно, ...
Ако ме има, има те и теб,
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми - ...
Прегърната във радостни моменти,
във топлите ти длани да се гушна.
И в тъжните, когато ми е страшно,
на силното ти рамо да поплача.
Звънът на чашите във полунощ ...
По душа заприличах на село.
Тиха. Бавна. Спокойна. Красива.
До сеното, под сянка дебела,
спи кокошчица - пъстра и жилава.
Издължавам се в бавно очакване, ...
Женски работи били това -
лея сълзи пак за щяло и нещяло.
Лея сълзи под учуденото одеяло,
скрила мократа си до прокисване глава.
В щастие, нещастие и болка ...
В зеницата на обектива ти танцуват силуети
на две тела във залеза умислени.
Дали са две прашинки слети
или жена и мъж измислени?
Не са тела, а просто птиците ...
Ах, каква съм залостена. Дива.
(Скрий от мен литургиите си слепи.)
Мен ме няма. И после ме има.
И не виждам във черното бяло.
Преоткривай ме. Тежки безсърция ...